Надлъж и шир снегът безспир се трупа
и тържествува зимата студена.
Под преспите не искам да изгубя
прекрасната ти аура, съкровена.
Покрити са гори и планини ...

Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...

Проклинай ме на прага на смъртта,
сърдита стой над смъртното ми ложе
и всичките ми книги след това
чети ги без да плачеш,...ако можеш.
Ти, дето ме провождаше пиян ...

И до ден днешен всички говорят за златните му ръце. Той построил и църквата, и селското училище, и чешмата с трите чучура, от които все още тече вода. Бил най-добрият в занаята си, но и най-горделивият и саможив човек в селото. Малцина от съселяните си уважавал, а още по-малко зачитал. Работата му б ...

Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...

Детето намери мъртва лястовица,
оплетена в телта на оградата.
И изведнъж си помисли колко много
прилича корема ѝ бял на цвета на роза.
Розата, която вчера откъсна ...

Everybody is writing about true love.
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...

Няма те до мен сега.
Сякаш приказна игра…
Светят цветовете,
веят ветровете.
Няма те във моя ден, ...

В мислите си те желая,
пулсът ти усещам в мен!
Шеметна любов безкрайна
ни прегръща в своя плен.
Искам в твоя свят да бъда! ...

Секунда време ни е дал.
Разходка кратичка до гроба.
А ние губим я без жал.
В' войни, омраза и тревога.
Секунда, миг и после край. ...

Свобода, викате, на словото…
Щото преди нямало…
Нямало, бе… Тъй като не можеше човек да излезе на площада и да викне свободно, без последствия: „Бай Тощо е глупак!“.
Първо, веднага ще го приберат да обясни отде аргументи за това твърдение. И, второ – ми, не беше глупак… Тарикат, хитрец, ама хич не г ...

И в кал и сажди разглобена,
всеки болт с ръждясала резба.
Колко време ли отнема,
да разпробиеш нечия съдба?
Гърди студени-тенекия. ...

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...

Ти ли измисли за мене Луната,
сътвори я от лъч светлина?
Ти ли събуди във мене мечтата
и дари всеки ден с красота?
Всяка нощ ли със мене осъмваш? ...

Купонът е горе!Там, на Балкана,
насред мезета лежи и пъшка
юнак с почти празна до дъно кана
и свинска мръвка, почти запръжка.
На една страна- салата с чушка, ...

Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...

Рутката на Рут цъфти,
сякаш даже, че ще върже.
Аз, априлските сълзи,
трябва ли със нож да стържа?
Кифла върху саркофаг. ...

По Петър Анастасов
И живях на земята, тъй както си знаех...
Поживях си макар, че бях малко щастлив.
И за много в нещата дори нехаех.
И в добрите си мисли не бях завистлив. ...

По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...

Тогава Берлиоз изпадна в такъв ужас, че чак стисна очи. А когато ги отвори, видя, че всичко е свършило — миражът се беше разсеял, карираният го нямаше и тъпият шиш бе изскочил от сърцето му.
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Не че беше скръндза Гинко Билобата, ама почти.
Имаше си той табиети – ...

Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...

Тя е тиха и кротка жена. Тя си няма мечти като другите.
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...

... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...

Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...

Ако някой ден - със Путин
в някой хубав следобяд
се спогледам - две минути
на Червения площад,
няма да го нокаутирам, ...

Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...

Благодаря ти, Отче! Бях в заблуда.
Изгубен бях. Разкаяносломен до смърт.
Но днешният ти неочакван дар прокуди
от плещите ми планината на греха.
Чрез Теб откривам святостта на дните. ...

Цяла България за теб плаче,
изпълни ти дълга си с чест
в онзи ден тъжен, мрачен,
шокирани сме от тъжната вест!
Дано виновният получи наказание, ...

Липсваш ми! —
нежно, копнежно, безнадеждно.
Липсваш ми! —
шепотно, трепетно, шеметно.
Липсваш ми! — ...

Къде е Лена да ми сготви боб чорба?
Защо, любима, тъй ме изостави?
Аз нямам вече чучулигова творба,
а плачещи очи и болни стави.
Цените на картофите се качват, ...

Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...

Луната изгрява червена и кръгла защото си има физични закони.
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...

Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...

Пеят листата над водната шир:
– Не на войната, мечтаем за мир.
Истински мир – вселюбящ и дълбок,
нека ни чуе молитвата, Бог.
Златни сега сме, преди – резеда, ...

Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...

Сто продънени куфара вехти и скъсани влача
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...