Малката сърничка
е прилежна ученичка.
Майка и я учи
добро да сполучи.
Тука има трапче, ...

Добър вечер, умислени хора.
Пак завърши поредният ден.
Лудо тичане, много умора
и мечтите останали в плен.
Вас ви чакат тесни квартири. ...

Нощем щом луната свети
и всеки сънува мечтаният сън.
За мен стар “приятел” се сети
и че трябвам му спешно навън.
Макар че ме беше забравил ...

Ето ме. Излизам.
Стискам акинак.
Арената е моя. Ти си близо ...
В душата ми просветва пак.
Слънцето е ниско. ...

Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...

Наредени сме около масата,.. саламурена туршия,резенчета сланинка , чашки ракия,
всеки боцне,.. пийне,.. примлясква...
- Ей, тази ракия като в Оймякон, бе - изцепи се бай Митьо
- Защо бе,.. какво и е на ракията - апострофира го домакинът Даньо Малкоча
- Ами сега в Оймякон е минус 38 градуса,..като г ...

Различните чувства наши
подкрепяме с пълни чаши,
всяко от тях се извисява,
леко на душата й става.
С чаши лекуваме, че горчи ...

Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...

Беше далече, почти извън града, по пътя за гробището. А и времето се случи калпаво – духаше силен, студен вятър и едрите, мокри снежинки дълго кръжаха във въздуха, преди да се стоварят върху лицата на редките минувачи и да оставят нетрайния си печат по дрехите и чадърите им.
Ангелина не искаше да из ...

Отпиваме емоциите на деня -
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време ...

По стъпките ми дебне сянка сива,
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе, ...

Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора, ...

оттука насетне
съдбата
е в чужди ръце
любовта моята само спасих
изгорих я ...

Да хвърлят камък тези наши
седнали в креслата богаташи,
да кажат как натрупаха пари
без да бършат пот дори!
Тънещият в охолство, разкош, ...

Да идва лятото обратно
Изчезват слънчевите дни,
снегът отново е на мода
и сякаш прави си шеги
величествената природа. ...

Aз няма нещо ново да разкажа,
Безименна преминах по света.
Величието рожба на куража
Говори ми когато ви чета.
Дарявате ни с мъдрост и със знание - ...

Бог се загледа мрачно в бъдещия живот на очаквания нов жител на планетата…
Лъжец, крадец, престъпник, убиец…
А сред жертвите му – и нормални хора, и подобни нему отрепки…
Да го спре? Да го унищожи още в началото? А заедно с него някои нови Содом и Гомора?
И после всичко да се повтори – чрез друго по ...

Историята ни е къса,
защо планетата ни избърса,
дали не ни иска тази планета,
която ни потиска аз гледам планини,
реки с чаша уиски,защо не я искаме, ...

По брега на мъжка сълза
се разливам, внезапно щастлива.
По ръба на една мъжка тъга
пламва спомен и те откривам...
Капе нощ по твоето тяло, ...

Кафе с щипка ванилия,
в междучасието на цветният сън,
пръстчета търсещи из чаршафите лилия,
а на устните мокрото нежно лази навън.
И се просмуква капка по капка росата, ...

Обичам да те гледам сутрин рано,
С рошава коса и очи по детски наивни,
Без капчица грим и като росата нежна и красива,
Обичам да те гледам сутрин рано,
Очите ти кафеви ме разтапят като кубче лед, ...

Още в първият миг
в който те видях!
Че си моята жена -
това разбрах!
Опиянен от любов ...

Студено е, лека тъга
терзае ми душата.
Живеем тук и сега,
уви, няма я топлината,
забравили сме за брата - ...

Тя е тъй многолика.
И предрешена често.
Идва без да те пита.
Влиза с взлом и със нежност.
Като полет на ангел, ...

Майсторе...
да можеше да видиш от небето,
как комерсиални паразити,
девическите ти портрети
ги замениха с травестити. ...

Днес опитах, ей, Богу, невръстният ден бе свидетел,
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора, ...

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...

Ще помниш ли смъртта си,
щом тъй не помниш
раждането си?