ОБСИДИАН
От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк. ...

Срещам бивша колежка – начална учителка. Не бяхме близки – нямаше как, не си падам по плетене и клюки, но се зарадвах да я видя.
Изглежда и тя, защото почна да ми се оплаква – чудела се какво да прави, скучаела…
- Че тъкмо му е времето – викам – да наваксваш пропуснатото. Що книги те чакат…
- А, да… ...

в паяжините
на „новия световен
ред“ — Родѝните

Задъхват се под стъклен похлупак
и давят се с вината си душите,
и с хиляди : Защо? Кога? И как?
Саванът за крилете им обшит е.
Студено е, но ангели летят, ...

Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...

У тебя 500 долл. в месяц доход и расходы 450 долл. Ты ежемесячно откладываешь 50 долл. и их не тратишь. Так продолжается уже три-шесть месяцев. Это уже лучше, но ты не богат. Ты экономно расходуешь деньги, контролируешь свои траты – это очень важно и очень хорошо. Бедность тебе не грозит, но и ощуще ...

Es treibt der Wind im Winterwalde
die Flockenherde wie ein Hirt,
und manche Tanne ahnt, wie balde
sie fromm und lichterheilig wird,
und lauscht hinaus. Den weißen Wegen ...

Аз вървя с мокри стъпки по морския бряг.
Светофарът на флага не свети в зелено.
На талази разбиват се впряг подир впряг.
И е снежно, и зло... И е много солено.
Тука лятото вчера остави следа ...

Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...

Пиша, когато дойде стиха от някъде Там...
Не съм на принципа "На всяка цена!".
Аз само мълча и стихът нарежда се сам
и срутва се сякаш в душата преградна стена.
Римите са на мисълта красотата, ...

Въртележката от мисли се завърта
Кой спомен или мисъл се отключва този път?
От толкоз дъжд всичко се превърта
Но отново и отново става все по-труден път
Всеки ден е нов шанс, но на какво ще попаднеш? ...

Понякога...
си пожелавам самота...
Понякога в душата ми е тишина...
Понякога е панаир
и фоерверки... ...

Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...

В сенките е по-студено от студената зима,
мраз довяват с буреносен леден дъжд,
мен и ураганите ме бият със плесници,
а в сърцето болката ми е изсъхнал стрък.
През ехото едвам намирам тясната пролука, ...

Есен – сезонът на равносметката от жаркото лято. Времето, в което обръщаме поглед към себе си, към дълбините на душата. Моментът, в който притихваме и даваме воля на скрития глас в нас и на всичко, което той е искал да ни каже по-рано, но не сме имали време да го чуем. Златната есен, която опиянява ...

Моята любов ще те засипе.
Говорѝ, говорѝ...
И аз говоря.
Това, което не казваме
е сойка, която лети. ...

(la versione italo-portoghese di “Chega”)
------------------------------------------------------------------------------------
Гая - Спокойствие
(италианско-португалската версия на „Пристига”)
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...

— Мамо, какво е
„отровна усмивка“?
— Прикритото, чеденце,
зло е...
— Мамо, какво е ...

Мое мъничко момиче,
мое красиво дете,
прости ми, че още те нямам,
че не те държа в ръце.
Зная, чакаш дълго ...

Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...

Няколко бягства… с ненужни мъже!
Такъв е животът: Игра на въже!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и със мъж - будала!
Още го помня сред зимния ден: ...

Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...

От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...

Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...

Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...

Няколко бягства… с ненужни жени!
Майтап е животът. Тъжен! Уви!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и с прекрасна жена!
Още я помня сред зимния ден: ...