/песен на котарака Базилио и лиса Алиса от филма „Приключенията на Буратино или Златното ключе“/
Текст: Б. Окуджава
Музика: А. Рибников
Лап-то-бу-ди-ду-бу-дай, лап-то-бу-ди-ду-бу-дай,
лап-то бу-ди-ду-бу-да-дай, лай-лай-лай-ла-ла-ла-ла-ла-ла, ...

Да се откажа, никога... Не мога
от самотата си да се вглъбя
във болката и тъмната тревога
не ще ми предчертае зла съдба.
Защото Любовта е мен борба ...

I. Великденска промоция
Пред моловете тълпи се народецът
и нетърпеливо се лашка.
Били пуснали на промоция ...
агнешки опашки. ...

Неделният ден сякаш бе с нас,...слънчево, топличко, хора щъкаха из Акропола...
- О, ето от тук се вижда и хълмът с църквата на свети Георги, ще идем някога и там нали Петро,...
а, по-наляво в краката ни е Монастираки,... там пък Парламента,..- въодушевено бърбореше Мариам.
Вече пред Античния театър ...

Любов, на която цялата гимназия завиждаше. Бяхме, като Ромео и Жулиета по време на комунизма. Родовете ни не бяха скарани, а просто строят ги разделяше. Моите бяха "врагове на народа", а бащата на Ева Началник на МВР, Той използва всички лостове, за да разруши тази връзка, защото подронва престижа н ...

Пирин... и величествен, и вечен,
с облаци и бурни ветрове,
очертаваш хоризонт далечен
с белите си снежни върхове!
Денем над снагата ти висока ...

Понеже мама – дама несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши ...

И срещнала Червената шапчица вълка. Заразпитвал я той хитро-хитро, а тя му казала: „Вълчо, не се хаби. И да ти кажа, че нося на баба кроасани и брускети – няма да я намериш у тях. Сутрин е на крос, после на аеробика, сетне отива на шопингуване, след което е заета в клуб „Вечна младост“ с модерни тан ...

Стари, млади, и сакати
с отзад вързани ръце
легнали край булеварда
кой без крак, коя без лице.
Но над всяко тяло пърха ...

Нека да счупим
този досаден часовник,
не ни е нужен,
не сме му нужни
да му махнем стрелките ...

– Мадам, по тъмна доба нежна среща...
... то бихте ли рискували вий с мен
и давам обещание за жеста...
знам славата си, но съм джентълмен.
– Разбирам неотложната ви спешност ...

Чунг Хе осъзна, че тук се беше водила жестока борба. Борба, която най-вероятно е била неравна, защото Чин Хае беше кастриран - на мястото на мъжествеността му зееше огромна дупка. Може би тази ситуация само потвърди притесненията на самия Чунг Хе, че се беше спасил. Имаше сериозна вероятност, ако бе ...

В близка държава войната гори,
хиляди жертви и от двете страни.
Богата земя, но вместо да се тори -
в нея гибел, разруха, всякакви злини!
И вместо добро да се създава, ...

Богомолка
Веднъж да ме помоли, като бог,
със своята любов да я спася...
В прегръдката ѝ нежна, като в гроб,
готов съм аз навеки да заспя.

Наквасих се като прасе и аз.
Да видя колко им е тежко
на тримата мъже у нас
(един, де, но за трима). Пешко.
Докарах погледа, кървясал, зъл, ...

Не чакам аз да стане петък,
година или цял живот.
Всеки ден Щастлив си чакам
за олио, нафта и компот.
В болницата, като чакам ...

не е държава -
правото на силата
ли управлява

Интервю с Хайгашод Азад Агасян - български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход. Автор на популярна и детска музика.
„Всеки човек е неповторим и в това е съвършенството на неговото разбираемо несъвършенство“. Маестро Агасян, кога за пръв път почувствахте, че сте сродни души ...

Ти трепна с трус. И дъх от болка.
Конвулс, конвулс. По пладне знойно.
А блесна с лъч. В жарта на слънце.
Да вдишам пръв. Цветче от зрънце.
Ти трепна в ден. И светна в сянка. ...

За страховете и бедите.
За пепелта в развалините.
За краха на съвестите и мечтите
и за бесовете в душите.
За странството и парите. ...

Монотонните дни се нижеха един подир друг...
Пак е неделя,... ден за обичайната разходка из Атина, зяпане по витрините на улица Ерму. пазарчето за боклучки втора-пета ръка на Тисио, магазинчета и кафененца.....и звън на мобилния
- Кирио Петро,... не, по-скоро Петро, Мариам те безпокои,.. извинявай, ...

Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...

И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и ...

Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...

Слънцето разтваря книжка,
лъч по лъч чета,
миг след миг, в цъфтяща нишка
вае пролетта.
Вятър гали по крилата ...

Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...

Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони, ...

Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...

Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...