Река си ти. С гласа на мама.
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...

Бягай, лягай
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...

Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...

рабо̀ти ли се
занаят с усмивка — се
зове почивка

Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...

Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...

Жена съм и това е.
Една такава неподправена...
Твърде емоционална
Често и банална...
Една такава крехка.. понякога.. ...

Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...

Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...

Маминото в този свят
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...

Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...

"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...

Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...

Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...

На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...

Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...

Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...

Заслужена почивка ​​​​
или просторна самота?
Престорената усмивка
признак ли е на тъга?
Разходка без причина ...

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Т ...

В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...

Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...

Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...

В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...

Искам да стана шофьор
и като татко - монтьор.
Сам кола ще си направя,
много неща ще и поставя.
Ще я карам по шосето, ...

Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...

К'во ми скачаш,
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

Зимата си отива, пролетта още я няма Слънцето е като женска усмивка – грее, но не топли…
После ще е лято. И ще се оплакваме от жегата, разбира се.
Затова са четири сезона – вечно да сме недоволни.
Ако пък беше само един…
Какво мърморене щеше да е… ...

Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...

Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...

В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...