Необяснимо горещата майска вечер разстилаше ароматното си покривало над затихващите от човешка глъч улици, подредили се широки и тесни, пречупени и извити – тъмни ивици в малкия градски лабиринт. Уханието на зеленина и цветя изпълваше всяка малка цепнатина на затоплилите се зидове, обграждащи къщите ...

ТИЧИНКА
Аз на осмия ден ще се върна.
Бог едва ли това е предвидил.
И дордето навън се разсъмва,
ще те милвам по дланите свидни. ...

Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...

Когато… морето загря под небето
и почна да ври и кипи,
събрах си багажа и право на плажа
под силните юлски лъчи.
На пясъка топъл, на юг от Ахтопол ...

Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.
По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:
- Да го избърша от тия лиги?
- Не пипай!-извика С ...

Дим над къщите отровен,
над селцето – студ и мрак,
и мълчание гробовно,
и един протяжен грак,
две кокошчици – заспали ...

Чичо Перо /експозиция/
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в б ...

Машината се носи по пътя. Лъскава, модерна, мощна, все още, красива.
Двигателят бръмчи унасящо. Всяка негова частица е на мястото си и си изпълнява задълженията. Въртят се, набират сила и скорост, никоя част не си помисля дори да изкръшка. Защото знаят – една гайка да се отвърти, за да си почине и…
...

До три часът Насим не мигна. Освен юлската жега, сега и друго го мъчеше. Отиде в баничарницата и заметна една хавлия на врата. Захвана се да меси тестото, но бялото видение пак се появи. Опиваше се да сравни момичето с Цветелина – дъщерята на Гошо, но – не! Не беше Цвети, нея щеше да я познае. Друга ...

Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни ...

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...

в прозрачността на
сълзѝте оглеждат се —
Боже — душѝте
в сърцатостта на
сълзѝте пречистват се — ...

Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име - ...

Нежен аромат на цветя
усещам аз в градина,
искам с теб да полетя,
преди да дойде зима.
Красиво нещо са цветята, ...

Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...

ти —
животе — безлакействие
бъдѝ и прѐсвещенодействие

Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри. ...

Ще си простиш ли кървящото сърце
и тихата присъда на съдбата,
които сам за себе си прокле,
избирайки да бъда непозната?!
Ще извървиш ли този път докрай ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Книга трета - Обричането или Голямата ръченица
-1-
Здравейте,скъпи приятели!
Днес получих разрешение Свише, ...

По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...

Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих в хората доверие.
Стихове за хората написах – ...

Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...

Обичам да се смея,
обичам и ти да се смееш,
а най- обичам да се смеем заедно,
защото тогава...
Света спира, ...

и
все се
пати от враждата
между бедни и богати

Мурафет -
берекет
от гурбет.
Синдром носталгия -
за неудачния. ...

Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...

Просто любов
От някакво мъжко ребро вероятно,
в някакво библейско минало време,
сътворили жената, о колко скандално
чуждо ребро да е нейното бреме! ...

Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...

ТРЕТА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( отпила от лимонадата )
Най- после чудо! Лимонада!
Вълшебен вкус усещам в ада!
В нещастието малко радост! ...

Пристрастената моя душа
отново намира си болка.
Отново зове да сгреша -
толкова пъти по толкова...
Свикна да чувства се жива, ...

Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...