Седях на стола срещу горящата камина,
гледах снимки от албуми и спомени,
сълзите ги бършех, че падаха громки,
по лицето ми бръчки образувах от болности.
Липса гръмогласна запя войствена песен, ...

Задухай, ветре, отнеси моята молба,
отнеси я, ветре, към моята съдба.
Да срещна моята любима, моята жена,
добра жена и да отгледаме наши деца.
Задухай, ветре, и доведи ми я нея, тя, ...

СВЕЩЕНИКЪТ: Кой е там? Не чувам глас сега!
Не мълчете, чадо! Не така!
ТЯ: Чакай малко, хляба да си ям!
Стига мрънка саму " Кой е там? " !
СВЕЩЕНИКЪТ: Есмералда, ти ли си това? ...

Не мислù за мене, ако можеш.
В спомена красив ме заключи.
Нежността в забрава облечи,
но едва ли в хлад ще я затвориш.
Може би напразно се тревожиш ...

0
Всичко започна наесен. Въздухът беше наситен с тъгата, която предстоеше. Но тогава тя беше още щастие. Пролетта никак не беше близо, но се оказа прекрасна.
Странно е да говоря за тъга, пролет, аз нямам още 25, всичко се променя, животът е пред мен, и така нататък. Нали? Всичко е напред? Но това е ...

ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Приготвих чай от вчерашния дъжд.
Тръпчив е малко – но ще го изпия.
Той има цвят на неузряла ръж
и дъх на късноесенна кория. ...

От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред, ...

Много страхове и болки изпита Вяра Арнаутова през последните часове на петъчната вечер, след като таксито, в което се возеше, излезе от пътя и се заби в дърво. Тя беше усетила, че шофьорът смърди на алкохол, но не бе реагирала. Ако бе настояла да слезе, сега щеше да е жива и здрава, а не на пихтия.
...

1. Гарван гарвану око не вади./ Но храната му може да открадне и изяде./
2. Който копае гроб другиму, сам пада в него./ Особено ако има кой да го бутне вътре./
3. Покритото мляко котките не го лочат./ Но това не означава, че няма да вкисне./
4. Селото, като остане без кучета,/ нападат го вълци./
5. ...

В деня рожден на любовта
От мъгла долети, погледни – подреден
и изчистен домът е, от теб изоставен.
Трапеза подреждам за рождения ден
на наш’та Любов. Да не бъде забравен. ...

В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асим ...

И след всичко станало аз бях оставена сама.
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха. ...

По-мили есенни лъчи не помня,
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда, ...

2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...

Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...

Стари хора на пейки седят,
стари спомени с приказки будят!
Млади хора край тях преминават
и през ум не минава им,
утре те на пейките също като тях ще седят!

Самотен лъч сред сивите гиганти
е пуснат за пореден път
свободно и реално да препуска
из улиците на града.
Лабиринт от лица, обиколни варианти, ...

Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очит ...

Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те ...

В ден за размисъл съм днес,
дали от утре пак да те обичам?
Дали думите ти лоши да простя,
а после пак от себе си да се отричам?
Дали отново да се примиря ...

Децата на дявола
/ Приказка за по-големи /
Във приказното царство,
далече от света,
живяла хубавица ...

Умът е съмнение,
поредно желание,
страдание също
и куп други неща.
Но, истината къде е, ...

Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...

Абре, снáхо, мила снáхо,
стáни малко, работи!
Стига сéди, стига лéжи,
стига нóкти си чопли!
Стига, мамо, стига вече, ...

Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...

Записвам си всяка мисъл,
която може да е добра.
Изглежда, че всичко,
което имам, съм аз самият
Малко съм шокиран колко често казвам, ...

На К.
Не ме е страх! И в най-усойната гора,
сред драки и трънаци ще се скита
душата ми. Ще я намеря, ще я избера,
в далечен храм молитва лековита. ...

Adición
Un beso en la mejilla.
Dos: en los labios.
El cuarto en el cuello.
El quinto en el pecho. ...

Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...

През заскрежения прозоец
се взирам в зимната мъгла.
Как бих поела към безкрая,
как бих избягала в нощта!
И страх, и студ не ще изплашат ...