Глава двадесет и втора
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази о ...

- Дали да си взема сега летни гуми? Сигурно ще са по-евтини, отколкото на пролет…
- Сега всичко е по-евтино, отколкото на пролет…
хххх
Някакъв психолог обясняваше, че трябва да се говори не „проблем“, а „задача“…
Та сега бързам за дома – чака ме моята задача… ...

Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...

Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.
Когато двама си тръгнем от живота ...

Обича боси стъпала кантарът
да лепнат по металната му гръд.
Екранът му във цифри оживява
от допира с човешка плът.
Животът му е числова редица ...

– Довиждане, дърво - листото каза
и затанцува плавно към земята.
А тя като една прекрасна ваза
блестеше вече в своята позлата.
Оголените клони без причина ...

Във приказния ден вървя сама
по улиците на мечтите.
Отсреща някой махна ми с ръка,
но профучаха в миг колите.
Не те откривам, няма те в града, ...

Нощта безмилостно поглъща последни стъпки,
недоплакани сълзи. В небето се прокрадват
бледи нишки: опитват се звезди
да се промушат в тъмнината
и осветят земята. Луната хилава ...

Когато на екрана аз те зърнах,
изпаднах от таланта ти в захлас
В илюзия красива те превърнах,
и влюбих се изпаднала в екстаз!
Душата в сладка тръпка закопняла, ...

Обичам вечер, когато се прибирам уморен в тъмни доби, тихичко да се промъкна при теб. Ти по ефирна тюркоазена нощница, разлята на спалнята с голи, беззащитни крачета, а ефирното ти тяло нетърпеливо, стаено в мрака чака моето. Влизам тихо, а То (ефирното ти тяло) радостно се нахвърля върху моето и дв ...

(или просветляване на тъжното момиче)
В цвета на роза лъч ще си откъсна,
ще го празнувам морски чак до кея,
а после сред душата ще го пръсна
и в нея слънчево ще заживея. ...

КАРТИЧКА ОТ ПРЕДСТОЯЩА ЕСЕН
Хвърлил сламената ризка,
тича август под дъжда –
щур хлапак, бои разплискал
в песъчиннки и ръжда, ...

Натискът на дъжда
върху земята,
омесва цветовете
от вода.
Създава всичко, ...

Сетивата са любов,
край нея виждат
сякаш вечността.
А без нея падат
като вятър остър ...

Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа ...

Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи!
- Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е ...

И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена, ...

Защо съм нещастна и откъде дойде тази мисъл в главата ми? Има някои неща, които няма как да контролираме. Тъжно е, когато един човек загуби пътя си просто така. Аз лично имам нужда от три неща. Добър живот. Близки същества. Смисъл.
Има някои подробности, които характеризират повече тези желания. Всъ ...

„Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни...''
Така започва македонска песен ...

Отново от дървото на живота
безумно ненаситната порода
извая кръста на греха велик -
поредната безмилостна голгота.
В очакване порочната тълпа ...

„Животът е пълен с трудни избори, нали?”
Урсула, вещицата от „Малката русалка”
31 декември. Все едно коя година. На 10 години съм. Със сестричката ми очакваме с нетърпение настъпващата Нова година. Или по-точно все още си мислим, че тръпнещо очакваме Новата година и подаръците. В къщи сме четири чов ...

Галактическият съвет се беше събрал на извънредно съвещание. Залата беше огромна, но едва събираше представителите на по голямата част от флората и фауната на Галактиките. Стените бяха облицовани с монитори, чрез които дистанционно присъстваха и представители на видове, за които беше невъзможно да п ...

В прашния ъгъл
на Старата Дама
отивам.
Дето мъглите
със шаловете завиват ...

В Приказното царство, модерно господарство, управлявано от могъщия крал Кепитъл Безкрайний, живее доктор Ай Пари.
Магьосник в занаята си – откривател на болести, лекуващ ги, премахващ ги така, че в протокола за аутопсията на пациента винаги пише: „Болният е умрял здрав.“.
Смайващ в знанията и умения ...

Стана тя каквато стана
на познатия адрес:
Ще почерпя в Горна Баня
всеки, който дойде днес.
Ще изровя два буркана ...

Само лъч в душата да порасне –
котка в щастието се протяга,
на тъгата ще ѝ стане тясно
в слънчева любов и ще избяга.
Някъде далече зад баира ...

Дръзка сипкава нотка в гласа
хипнотично засяда в душата.
Прелетяла отвъд непозната
вис неземна, реди чудеса.
Трепка с клепки сияйна луна, ...

Една черешка, през май родена,
расте на клонка зелена.
Две черешки от Слънчо погалени
се усмихнаха и станаха ... алени.
Три черешки с дръжки малки - ...

В кръгче да се наредим
бързо да се преброим.
Кой се крие, кой жуми
тук броилка ще реши.
Почваме: Едно, две, три ...

Винаги са ми били много интересни хората, които заявяват приповдигнато, че парите са всичко. Обикновено това са едни душевно злобни, мисловно ограничени и нарцистично опиянени личности, които вътрешно са готови да премажат всеки и всичко по пътя си, ако получат насреща си изказване, намиращо се в пр ...

Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. Туй що е писано да остане в него, като речен камък на дъното задълбава и там стои.
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...

Не трябва лодка в бурното море,
не става и с въже над тъмна бездна.
Водата не помага за да спре –
не е пожар с жестока безнадежност.
Ни злато ще подейства, ни пари, ...

Историята се повтаря
тя грешки не търпи
връща се отново цяла
и в повече дори.
Тръгна си веднъж от мене ...

Богатият човек най-често е самотен.
Сам в мислите си...В чувствата си... С цялата си същност.
Прибира се вкъщи. У дома... Никой не го посреща. С досада от поредния успех, сяда на дивана. Дори и се просълзява от факта, че е сам. От истината, че, че никой друг не топли неговата душа, която ще го накар ...