Привел е питите си слънчогледа,
тъгува за тръгващото лято,
а ято птици простора си споделя,
сбогувайки се с мястото познато.
Трептят полята в мараня, ...

Стоя във своя замък притаен
и от светлина се крия нощ и ден.
Повече от всичкото това
се страхувам само от вода.
В дните древни бил съм роб, ...

Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...

Преди да дойде есента
и лятото в леглото си да хлътне,
под куполите звездни на света,
едно момче мечтае да те гушне.
И знаеше, че няма от това ...

Всеки път прилича на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
Забелязваме, че нещо се повтаря,
Предусещаме – кръгът ще се затвори.
Тъй циклично сменят се сезони, ...

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...

В неделя, когато най-много си женен,
не смея и мислено да доближа.
Промъква се мракът - и стар, и лежерен,
превръща и правдата даже в лъжа.
В неделя, когато най-много си женен, ...

Няма време за глупости,
няма време за драма.
Държавата пуста е,
че народа го няма.
Интернета се пълни ...

По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...

Какво общо има между всички предумишлени убийства? Човек е изследвал тоя въпрос открай време. Науката може донякъде да прозре чрез психологията душевните терзания на тия нещастни люде, но съвсем частично, отвлечено и неясно, като задимено стъкло, през което гледаш света.
Независимо от хладнокръвието ...

Поетът измисля миражи
измамник верен до сълзи
До толкова, че дори измисля
и болка, ако го боли до сълзи..
Фернандо Песоа ...

Пролет край морето
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...

Ориса ме с крила на птица,
все към Светлината да летя,
а тъгата, недокосната девица,
към сърцето е протегнала ръка.
Отбягвам я с усмивка във очите, ...

Тъкмо се бях унесал в мисли за утрешния ден, събота и после неделя..
Звъни мобилният,,,,Ха, непознат номер.. Интересно...Обикнивенно не вдигам на непознат номер,
ейй, много избирателен съм станал,.. някой иска да му свърша работа ли, или да убие минути време в приказки,. цяла седмица дрямал,.. и точ ...

Знае си, че ако в уикипедията се появи статия „Курва“, ще я илюстрират със снимка на жена му.
Обаче…
Но и той се изненада, когато оня ден завари в спалнята жена си с непознат. Явно беше излязла на лов вече вън от квартала…
Иван тихо затвори вратата. Разочарование. Знаеше си, че не е пръв, ама се над ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава пета
Красива е есента в София. На теменужения фон на Витоша, градът придобива приказното очарование на красота, уют и спокойствие. Наскоро излекувала се от тежките рани нанесени й от войната, независимо от забързаният ритъм на Столицата, през 1956 година, градът предлагаше финес ...

Истината е недоказуема.
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам. ...

(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...

Пещерата е най-загадъчният символ на човечеството.
Освен библейския мит за произхода на човека, съществува и реалният мит, свързващ първобитния човек с пещерата, дарила го с "божествен тласък" за неговото развитие. Платон призовава човешкия разум да излезе от "пещерата на сенките", за да встъпи в "с ...

/В памет на баба ми Денка и дядо ми Станко, родом от с. Сачанли – прототипи на Мирабела и Габриел/
И със същите думи, с които говорих,
аз притихвам сега... Самотата е порив
към сияйния мрак и потайния прилет
на смълчана вселена – или повей на прилеп... ...

море — пътека
месечѝнна и любов
сърцеглъбѝнна
............................................
море — ...

Понякога си мисля за теб...
Прекършвам се винаги, когато долетиш с някоя непоканена мисъл и раздереш съзнанието ми с проскубаните ѝ криле. Всеки път се мъча да я хвана и с жестоко, рязко движение да изтръгна малката й главица от врата, да забия зъби в разкъсаната плът и да ям...и да пия...и да оцеле ...

Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...

Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.
Притихнала до теб стоя и взирам се
в моята малка дама, която някога
ще се превърне в жена.
Така бързо отлитат дните ни ...

Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...

Полет...
Високо!
Далече от клюки и слава.
Полет...
Високо... ...

Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...

През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне ...

Исмаил вървеше по пътя към гробището, но не виждаше нищо. В главата и в сърцето му беше само тя. Изминаха две тъжни и пълни с терзания и мъка години. Тя си отиде толкова внезапно от живота му, колкото и се появи в него. Допреди да я срещне нямаше нищо, което да осмисля дните му. В училище беше отлич ...