Объркани мисли, объркани животи,
комедийни трагедии, истерични комедии,
стъпки отминали, нощи пропуснати,
чаши без дъно, гари без влакове,
Душата ти празна, скрит в себе си: ...

Мисля за нея
Когато времето се променя – мисля за нея.
Когато птичките пеят – мисля за нея.
Когато настъпва нощта и изгряват звездите – мисля за нея.
Когато падат красиви снежинки – мисля за нея. ...

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна в душата ми,
зора във очите.
Мое перо вдъхновено, ...

“Ухание на захаросан мед,
блаженство, топящо се в устата.
Така омайна си ми,
чак подкосяваш ми краката.
Зърна ли те, даже да е миг, ...

Като кораб след буря се будя,
лашкам се във бездна от синева.
Вените напълнени със въздух,
в главата ми мисли от вода.
Течението леко ме оттласква, ...

Летят разноцветни листата
и сякаш килим от цветя
разстила навред по земята
с вълшебна ръка есента.
В душата ми струните скъсани ...

Аз съм луд, мое момиче.
Сутрин се будя в твойте очи.
Тихо ти казвам " Аз те обичам".
Слънцето грее със златни лъчи.
Аз съм луд, Утро прекрасно. ...

/Извинете, но и тези размисли са свързани с ковида, налаганото от властта насилие, простичките права, личното ми мнение. Предупреждавам – за да спестя някому четене и мислене./
Препрочетох „Чумата“. Болестта, затвореният град, изкрейзващите хора…
Страшна болест, страшно време…
Както пробват да напра ...

Аз гражданинът! Казват, че съм суверен! Имам права и задължения! Казват, че над мен е Конституцията! Казват, че съм си делегирала правата на политици и партии, а те трябва да ми гарантират гражданските права и свободи. Свободи! Каква дума! И то, в множествено число! Никога в некъсия си живот не съм ...

Това е запис на живо от руско радио в Москва и интервю с мен на тема "импровизации"
27/10/2021г.
Москва

Наивна милувка подари ми,
нечия самотна душа,
преминавайки днес,
покрай старата дървена къщурка.
Това бе една старица, ...

Днес написал петмилионно стиготворение. Мое племе много радва. Те не могат четат, но харесват стиготворна форма. А форма различна. Аз пиша глинена плочки. Прави различни форми и пише думи. Много харесват форма животни и голи жени. Пише няколко думи.
Сега прави ловец и лъв. Написа:
Ти малък човек, аз ...

Отново сочат ни със пръст,
че сме от бедните по-бедни.
Разпъват ни на кръст,
ругаят, че сме винаги последни.
Не сме били достойни европейци, ...

Малко сушени сълзи за изпът, в пергамент от заблуда?
Знаеш ли колко лесно дъждът ги превръща във супа.
Ще ти потрябват. Тръгнал си, без цел и без път,
а така най-сигурно се изгубваш.
Ще си гладен. А сълзите, като ги намокриш, тежат. ...

Любовта ти е тромава, бавна,
като търтей, като сянка на статуя.
Увесила се е на въздуха, като мушица
в горещия летен ден.
Тежка е, колкото обида узряла във времето, ...

Нещата не се бяха променили твърде много. В миналото - в периода Хейян, който предхождаше периода Мейджи, наказваха с така нареченото расетсу, с което лишаваха съмнителните и провинилите се типове от тяхната мъжественост. Но в Якудза имаше три прости стъпки при налагане на реално наказание - първо р ...

Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...

Все още усещаше топлия ѝ дъх по своята кожа, омагьосващата мекота на нейната, полъха на косите ѝ, нежните ѝ ръце, обгърнали врата му и крехкото ѝ тяло в неговите. Бяха само двама на света, вплетени в прегръдка от копнеж и забрава, надежда и обреченост. Прегръдка, която не беше сигурен дали някога от ...

Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.
Давам на вятъра да разпилява косите ми ...

Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...

ПОЛЕТ (НИСКО ПОД ХОРИЗОНТА)
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
По третата програма на радиото стихове от Мадагаскар,
от тридесетте години на миналия век,
получават полет чрез мисли, скитащи измамно ...

Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...

И колко е тъжно, когато
приседнали двама,
в таз стая голяма,
с поглед се мъчим
да скрием света, ...

Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации. ...

Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, ...

Искам просто да бъда изслушан
Седя, под душа и си мисля че и тази вечер ще е суша. Страх ме е да споделям, заради несигурния отговор на хората. Как да им обясня че обичам флората. А когато се престраша, отговорът - а ха
И мен днес пе изпитваха по химия.
Не ме интересува. Защо хората не искат да ме ч ...

Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
...

Усмихни се! Животът започва
всеки ден щом отвориш очи.
Божи дар си и със Святото слово
изстриваш много горчиви сълзи!
Усмихни се! Не искам тъгата, ...

мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...