Вървя си аз нагоре по баира тичам,
обръщам се назад и тичам,
тичам към дома на баба бързо да дотичам.
Пристигам аз и вратата си отварям,
ама на баба бравата и затварям ...

Имаш нужда от топла дума?
Но коя е? Аз трудно гадая.
А тя ще извади куршума,
ще те превърже, ще те окае.
Ела и кажи нещо тъпо, ненужно – ...

Сънувах сън:
камбанен звън
и група хора.
Горещо вън,
студено в мен, ...

Протягам се, но не достигам
косите ти, ни устните... не мога!
Безкрайно взирам се, не мигам,
а погледът ми е тревога.
Опитвам се, но не успявам ...

Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...

Илин
– Добре дошли в скромния ми нов дом, Ваше Величество! Благодаря ви за оказаната ми чест да бъда ваш гост. С какво мога да ви бъда полезен?
Не е истина! Просто не може да бъде! След толкова години да се срещнем отново и тя… или в каквото там се е превърнала да се обърне по този начин към мен! Но ...

Под душа бе Стамат със шампоан върху главата,
когато някак ненадейно спря водата.
Насапунисан със опипване намери GSM-а
и звънна с искане да му решат проблема.
Два дни подир това дойде и пролетариата ...

Заменям една измислена радост
за две сълзи – ама съвсем истински.
К. Кондова
Заменям един тристаен разкош
и няколко шумни съседски скандала ...

ДА УМРЕШ ЗА ЖИВОТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Да умреш за живота,
означава проследяването
на отхвърлен стик, ...

Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката нa онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи, ...

Дали слънцето изчезна,
студено ми е в нощта,
дели ни с тебе бездна,
жесток към мене е света.
Болка, студ и печал ...

Та споменахме за български и арменски коняк. Макар истински коняк да се получава само в региона около град Коняк, всякакви питиета ги наричат така. Даже се стига до богохулство – назовават коняк всякакви брендита. Та дори царевични производства…
Имам една бивша ученичка, замина да работи във Франция ...

То бяха кюлчета от злато,
то бяха пачки в чекмедже...
Наричаха ги компромати...
Отричаха, че е менте...
А колко видни далавери ...

Пей ми се, когато стана
И видя сутрешний прекрасен майски ден
И от слънцето, от Бога, Българинът озарен
И росата по горите, и полята
На родната страна ...

Ден първи на нашата любов
и до днес остана незапомнен.
Не разбрахме кога се случи.
Имаше ли го този първи ден
или просто го прескочихме. ...

Сред зелените поляни, сред разцъфващи цветя
Под синьото небе и сянката на свежите листа
Аз виждам само моята скръб
Не владея стиховете
Не усещам ритмичността ...

Поезия от висините
нощес ли слезе в стих при мен,
възторжен е духът и сит е –
разцъфнал, в слънце гален клен.
Докосвам думи, но не смея, ...

Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...

Усещам порив под лявата буза.
Чувствам се жива кат' фототапет.
Не влиза главата ми в новата блуза.
Тръшкам се повече от мъж с 37,5°!
Зъб! Зъб лицето ми надува. ...

А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря ...

От обиди и лъжи
дето нямат брой и чет.
Спретнах десет баклави
и намазах ги със мед.
От неволи и беди ...

И всички тръгнаха на път,
да търсят хляба си далече.
Така разбърка се светът
и друг отдавна си е вече.
По- близки ли ще сме си днес ...

Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...

Такава съм, родих се в люта зима,
променлива по мартенски останах
по свои правила и сто причини
не се побирам в топлата си стряха.
Не се побирам в никакви представи, ...

Днеска си свируках, докато покрай пеперудите подскачах и докосвах някоя друга мравка като полъх на вятъра нежен... не, момент. Ама разбира се, че един зрял, прав, самоуважаващ себе си Алфа джентълмен не трябва да подскача като че комар по гъзу го е ухапал. Затуй, с тая свята мисъл наложих си да стъп ...

В зоната на здрача...
(експромт)
О, моя мила Любов някогашна,
ти колко ли тъй ще изтраеш,
че в тази действителност страшна – ...

Добре дошъл в дълбоките ми дебри!
Не се ласкай, за мъничко си тук.
Ела, преди сърцето ми да се събуди.
Намери си място из събрания боклук.
Не те обичам вече, не! ...

Ей тая!
Не! Не! по-добре тая, дето сега влиза!
Да, бе! Не я ли виждаш, че се оглежда? Търси някого!
Добре, давай тая тогава! Ама по-бързо, че вече не издържам!
– Добър ден... ...

DISAPPOINTMENT
In a blizzard embrace,
I'm driving going nowhere.
I'm just driving nowhere.
A storm of ice around me. ...

За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...

И се врекох без думи на птиците
да ги кътам от вятър и студ,
да им пазя гнездата в лозниците,
да ги чакам след дългия път.
Да им милвам перцата, главиците, ...

Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш ...

Омръзна й на госпожа Иванова да гледа леко подкривения корниз в малката спалня. Оная, дето я оставиха за детска, макар тя да нямаше намерение второ дете да отглежда. Стигай единственото синче в семейството – разглезения, нахален, лаком Пешко...
Но корнизът си висеше и опитното й око, изтренирано в к ...

УТРО
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Огън запали гърдите ми.
Стените на лабиринта от омразата и злобата в пепел се превърнаха.
Слънцето изведнъж грейна. ...

Обичам те и искам стих да пиша
по кожата ти, докато до мене дишаш,
със устни нежни, с пръсти поетични,
и всеки ред... да бъде от Обичане...
А ти ще си ми листа чист и бял ...

Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...

- Не плачи, миличка, недей! Мама е тук!
Залюлях бебето, но малката продължаваше да плаче така, че сърцето ми се късаше. Дори в полумрака се виждаше, че личицето й вече беше мораво-червено от плач.
- Дай я на мен, Ани!
Старата Бес се дотътри от своя ъгъл и протегна към мен кокалестите си пръсти. Погл ...

Най-простите неща
нищичко не струват.
Най-простите неща
с парите не купуват.
Най-простите неща, ...