„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда. ...

На всеки празник бил неканен гост.
Пиел от виното на хората, ядял от хляба им
и сам пред огледалото вдигал тост,
въпроси зли не спирали да го нападат.
Заспивал прав на края на града, където ...

прозорецът ми към света е отворен
чувам коли, мислите си, емоциите в мен
лягам под него и гледам към звездите със затворени очи
виждам теб, твоите бели ръце
кожата ти е приятна на допир, а зеленият поглед пресушава влагата в мен ...

От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва, ...

Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...

Щом така ме караш нощем
да се будя в късен час,
да те искам пак и още
с твоя нежно-влюбен глас...
Да забравям в миг, коя съм, ...

Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...

НАРОД
Зъби стискаме до болка,
но с надеждата вървим.
На света ли сме отломка,
та юнашки да мълчим?! ...

> А тайната навярно е в това,
>
> че не годините менят жената,
>
> а онзи мъж, чиято топлина, ...

или "Поредният обикновен ден на обикновения човек в условията на най-обикновена пандстресия"
Так-так-тик, напред-назад; сутрин всичко е аларма, за 15 минути макар! Докато с бързината на хамстер във въртележка маневрираш от стая в кухня, от кухня в баня, препъваш се в чехли в антрето, най-после жадно ...

Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.
И фаровете днес са електронни, ...

Жадна за любов.
Сред преспите,
където замръзнах.
Със счупен гръбнак.
Издуха Дяволът и свещите. ...

Ах, Пепеляшка с приказна каляска,
и кочияш с костюм, нахлузил каска,
към десет на забавата пристигна,
видя я Принцът, но дори не мигна…
Момичето сковано за пристъпва, ...

На моята музата
Всичко си за мен на този свят,
въздухът, водата, светлината!
Аз със теб съм силен и богат!
Ти си лек! Балсам си за душата! ...

От очите ти капят горещи куршуми
и ти ги събираш прилежно с ръцете.
Играеш рулетки със цел да изгубиш,
от раз да приключи гневът на сърцето.
Отвращаваш се от свойто отражение, ...

Не е за всеки този свят...
жесток, коварен и лъжлив
щом може близък, да ти стане враг
и някак длъжен си да продължиш
Не е за всеки сухият комат, ...

Животе, ти броднико безпощаден, стиснал си двете ми ръце и не пускаш...
Затягаш и притискаш, спираш притока на кръв, спираш нуждата за въздух.
Държиш ме здраво, обвил ръце, около снагата ми тънка, държиш двете ми ръце с надежда мъртва.
Мислиш си, може би, че ще спреш мене, волната самодива, скитница ...

Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...

Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди. ...

Нощ. Море Звезди.Копнежи.
Призрачно. Лъчисто. Свежо.
Самотен бряг. Ята. Китара.
Прегръдка. И сърцето проговаря.
Видения. Галактики. Безкрайност. ...

Щабквартира на армията, столица на Воргенас-Сезара, около три месеца след падането на Либертия под воргенаска власт
Еленик
– Кажи ми, кой си ти?
– Ние сме отряд тета сто и осемнадесет, бе це. Група тактически дронове от ново поколение, създадени с цел проникване на вражеска територия и унищожаване н ...

Очи в очи - зовяща нежност...
Душа в душа се отразява.
Вселени две в една безбрежност -
очи в очи - зовяща нежност...
И Любовта е неизбежност, ...

Гола, пролетна зора,
с бисери живи ми гали очите,
със свежест и ласка доказва, че Бог е жена
и има ли вяра с Любов изпълват се дните!

Вечност
Споря често с любовта:
Вечността ѝ за какво е –
и не е ли суета
тя да бъде само моя!... ...

Пресякоха се погледите ни в далечината
и там - от хоризонта - огнен стълб
разтърси грива вертикално над земята,
но не достигна литналия в небесата гълъб.
О, гълъбе, как винаги неспирно ни разкайваш, ...

Толкова проблеми има днес,
защо са долни, кални мнозина,
защо вместо възход и прогрес -
все повече затъва нашата родина?
Земята е богата, плодородна, ...

Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пе ...

Забранена!...Чиста!...Далечна!
Звук дързък от ритъм сърдечен!
Болезнена!...Сладка!...Горчива!
Зряла!.....Тайна!....Фалшива!
Мечтана!...Истинска!...Красива! ...

Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...

Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.
С пораснали крачета ...

Роса и Слънце, Слънце и роса…
Светът навън е скучен и суров.
Забравих мрачните си небеса,
когато смисъла видях – любов...
Сънливи сме. На двора две врабчета ...

3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...

През годините в сърцето приютена
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за тебе отредена,
влезна пръв, остани със вечността!
Бъди искра в огнището горяща, ...