Никога не съм си мечтал да открия уникално цвете като теб,
толкова красиво, нежно и неповторимо,
прекрасна не само отвън, но и отвътре,
само това, че те има прави денят ми слънчев,
от както те срещах, всичко се промени и стана по-невероятно и по-красиво, ...

УБЕЖИЩЕ
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...

1. Човек цял живот на ума си слугува./ Така че е много важно той какъв господар е./
2. Тръгнеш ли да търсиш на някой под вола теле,/ обезателно ще намериш поне 2-3./
3. Който си има много трески за дялане,/ рано или късно попада на някой опитен дървар, който да му ги окастри./
4. Който го е страх от ...

Шепите на есента са топли...
Толкова, че искам да боли:
облаците до един са обли,
вместо дъжд, с роса вали.
Дланите на есента са щедри... ...

когда мир заполнен осколками счастья и пылью покрыт потерь,
когда в нём разорвано сердце на части - ищу голубую дверь...
и знаю, за ней никого нет, кто спростит - откуда? куда? и зачем?
и верю, за ней начинается п о с л е, не тронутое ничем...
и, может, возможно, ...

8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...

Футболен мач. В кабинката на радиокоментатора се втурва разярен треньорът на единия отбор.
– Приятел! Коментирай по-бавно, момчетата останаха без дъх. Не могат да настигнат коментара...
Виц
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари 2020
Професор Висконти остави настрана епруветката с проба от лекарството и кл ...

Кажи ми,
колко нежност може да се побере
в циганската есен на душата ти?
Дали усмивката ми – лъч небе,
ще можеш да я приютиш за малко? ...

От какво ли израства любов,
не, не вярвам, не ще е стихия
на хормони незнаещи брод,
нещо друго е – тайна магия!?
А нима не е взривна вълна ...

В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях ...

Ще се завърна като трясък
в оголената ти до кости тишина.
Миг, преди да се разпилея като пясък,
ще се родя отново
в дълбокото на твоята душа. ...

Самотата
От всяко нещо на земята
най обичам Самотата.
Да бъдеш сам – е благодат
в този тъй объркан свят. ...

Когато пак нея видях,
Косата чер стана,
Старост у греха настана,
Нея отдалеком зовах...
Обърна се тя с искрящ поглед и побелели коси ...

След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя ...

*
Събота, . съботаа сутрин,.. се пееше в една песничка
Бръъът,.. бръъът... съседите не спят, къртачът работи без празен ход, а едва е 7.00 сутринта
Разхождам се нервно по домашния маршрут , хол-кухня-хол...дъщеричката ме наблюдава ,
погалва калъфа на цигулката и съчувствено ...

Равного̀р — бодат
борѝките небето
и гальовно му
шептят — да благославя
този ро̀ден Божи кът

Дядовата къща украсена е с вишневи цветя,
там пушекът във облак се превръща,
а ароматът на липов чай,
като чакан призрак се разгръща
и препеченият хляб е с дъх на чистота. ...

ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ
Мигове, секунди, часове,
дни, минути, хилядни безбройни,
космоси, пространства, светове,
хора, личности, лица нестройни… ...

По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...

Какви черни очи!
От небето над София
гребнал сякаш
във януарската нощ!
Откъде светлина - ...

Обичта на майките е всеотдайна и свята
тя ни дарява попътен вятър в крилата,
и може щедро да прости най-непростими вини,
в прегръдката й искрена по-малко винаги боли,
дори и тогава, когато вече сме деца пораснали. ...

На миналото – слава и величие
на неговия дух непобедим!
Не можем да отминем с безразличие,
от подвига му бъдещето ще градим.
Април е епопеята безсмъртна днес, ...

Духът от бутилката
Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,
когато отварям и си наливам от бутилката.
Не ми изпълняваш желания като в приказката,
но си моят другар късно вечерта в моята тъга. ...

Да се събудиш в мрачно утро,
когато сенките са още в теб
И да очакваш лъч небесен,
да те спаси от тъжния вертеп.
Да бродиш в разпилени мисли ...

песен на Роси Кирилова - 1985 г.
импровизация: rumbic

От малки броим във живота,
подаръци, зими, звезди.
А после броим и дните на скота
забравил за своите мечти.
Броим любови и смърт и раздели. ...

Утрото тепърва се задава. Тъмнина. Първите работници в цеха за бързи готови закуски пристигат. Вратата отваря дежурният и влиза тихо, тихо в залата с немитите от вечерта машини…
Без да святка, напипва шалтера и пуска изненадващо машините. Вой, писък на плъхове…
И потича първата кайма…
хххх
Правоверн ...

Ти си моят октомври,
ти си моето топло място,
моето спокойно убежище,
което не искам да напусна.
__________________________________ ...

Романтичен, бездомен,
под небето щастливо
и просто живях.
От изгрев до залез,
в мене момчето ...

Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...

Вятърът тук-там похрипва,
сдира елека на хълма,
хрускава шума подритва,
метнал торбичката пълна
с лято изгубило птиците. ...