Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
386.4K результатов
Буквите на Хефест
🇧🇬
Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...
Honey, I'm а simple man
I don't have a lot of money
but U can still be "my buney" - a crown
that U'll bring with a proud,
but if U chasing man with a ca$h ...
Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 12.2
🇧🇬
Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...
Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...
Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...
1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...
Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...
Глава 35. В знахарском селении.
*Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учитель, вместе с учениками отмерял протёсанную солнцем и мотыгами сбитую землю, местами расторопные шаги упирались в сухие стебли, вдовей травы. Группа пробиралась в выделившийся выселок, где проживали ед ...
ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...
Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...
“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...
Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...
„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...
Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...
Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира? ...
А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
Луда работа. Тези Пип и Нил бяха луди, ама и ние не им отстъпвахме. Боже, не искам да си спомням как преминаваха съвместните ни купони, ама често ни липсваха, та подклаждахме огъня с нови. Първоначално ... имаше телефон с предварително бързо набиране, където бяха запаметени 160, 150, 140, 170 и този ...