Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...

Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...

Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...

Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...

Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...

Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...

Бъди
Искам винаги да си щастлива,
със мен или без мен, но ти да си!
Усмивката ти, толкова красива
на устните ти вечно да цъфти! ...

1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...

Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...

Глава 35. В знахарском селении.
*Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учитель, вместе с учениками отмерял протёсанную солнцем и мотыгами сбитую землю, местами расторопные шаги упирались в сухие стебли, вдовей травы. Группа пробиралась в выделившийся выселок, где проживали ед ...

Дъждът валя, валя и спря
и пелената сива се загуби.
Небето слънце изора
и се събуди юни лятно влюбен.
Разпяват птици мокър ден ...

Радва се мома Елена –
вечерта ще е сгодена,
ще посрещнат годежари,
ще дарят ги с тежки дари.
Тоз Иван е страшна хала – ...

ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...

Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...

По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...

“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...

Облак черен ме притисна
на светъл празник, свят.
Дъжд от мисли в мене плисна.
Една след друга из ведро валят.
Коя съм аз? И добра, и лоша, ...

Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...

Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...

Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука, ...

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...

НЕСПОДЕЛЕНОСТ
Ти
няма
никога
да си моя – ...

В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя – ...

Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...

Какъв е смисълът – да има смисъл…
Към себе си въпрос отправи
за смисъла на всеки ден
и в миг по стар, но глупав навик
реши, че всичко тъне в тлен ...

Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...

Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...

Двайсет, трийсет,четирийсет ...
Коловоз от илюзии,
перон на делюзии.
Тук и там,тук и там...
Кой си,кой съм-мечти и амбиции... ...

Казах ли ти...
колко исках
точно ти да ме обичаш...
По човешки - топло, искрено и нежно...
Казах ли ти... ...

Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира? ...

А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...

Луда работа. Тези Пип и Нил бяха луди, ама и ние не им отстъпвахме. Боже, не искам да си спомням как преминаваха съвместните ни купони, ама често ни липсваха, та подклаждахме огъня с нови. Първоначално ... имаше телефон с предварително бързо набиране, където бяха запаметени 160, 150, 140, 170 и този ...

Вече съм голяма
мога да чета,
даже мога, мамо,
рими да редя.
Искам да ми купиш ...

ВРЕМЕ ЗА ЛЯГАНЕ
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Времето е на хапещите кучета.
Времето раните не изцерява.
Езикът на времето почервенява от тичане по улицата, ...