Отдавна трябваше да напиша нещо за пандемията и как тя ми въздейства, но все не можех да започна. Пък и не знам дали си струва, само аз ли съм потърпевша, само мои близки ли боледуват и умират, изобщо, само аз ли не трябва да забравям за смъртта...И това, че работя в ковид отделение не е нещо кой зн ...

Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...

Поглежда строго, под вежди
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...

Свети Георги с' змей се бие,
кон изцвилва, грива вие.
Змей се гърчи, огън бълва
Свети Георги да затрие!
Свети Георги с' змей се бори, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
А: Съзирам те в далечината... Китки
в ръцете си държиш уханно меки.
С: По стъпките си пролетни и леки
ще ръся с пръсти бели маргаритки. ...

Защо все на мен?
Нали изкупих тези мръсни грехове?
Светът ми отвътре крещи съкрушен.
Проклина всички други светове.
Мечтите са пресъхнали от жажда. ...

Писмото
Изскърца мудно пътната врата,
но кучето излая дружелюбно –
на прага пощальонът бе с вестта
за случващото се в момента чудо. ...

По нея с дни очите ми изтичат,
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...

Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...

Те чакат те от небесата огъня да спуснеш,
на кръстното ти място в храма на Голгота.
Кочан от свещи всеки носи във ръцете,
те чакат пламъкът нетленен да запалиш,
знак да дадеш ти, че греховете пак прощаваш. ...

Седи си на масичката в хола и набива салам „Камчия“, нарязан на дебели филии. – Вкусът си е същият. – Боцка си от доматите – родно производство, поръсени с пресен лук от вилата и и си пие от сливовата ракия на баджанака. Не му се вярва, но като си помисли само...
– Значи бай Тошо се е върнал? И кога ...

Имам нужда от точно това:
да пробия със словото мрака,
да извия в небето гласа
на поета, обречен да чака.
Да се скрия, прогизнал от страх, ...

На бой се! Аз вече съм отвикнала да плача.
Свикнала съм с тишината
и с думите на всички,
които всъщност нищичко не значат.
Дори с традиционните цветя, ...

Рецептата за истински и пълноценен живот се крие в свободата и любовта, които можем да наблюдаваме ,както в миналото и настоящето, така и в бъдещето, въпреки че във всеки следващ етап те са показани по различен начин. Любовта е навсякъде - още от нашето създаване до сега, а свободата е състояние на ...

Господи, колко си хубава, когато долиташ в постелята ни с влажна коса и ухаещо на карамел свежо тяло. Разливаш се нахално на гърдите ми в тъмното и тихо прошепваш: "Хайде, мило, искам си приказката!" Заравям пръстчета в мокрите къдрици (така споявам енергийната ни връзка), вдъхвам от аромата на тяло ...

Питате ме за какво ви атакувам?
Не за пари, безплатно ви мразя!
Че за нормална държава жадувам,
от некадърниците ви искам да я опазя!
Прост народ не се управлява трудно, ...

Ти, безмилостно погребана човечност
под сянката на страх и чувство за вина...
Със вечни напъни, поддържаща “реалност”,
живееща в илюзии за душевна свобода...
Безброй души изпратени ти бяха ...

Завърнах се след години при нея.
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...

Гладна месечина
собира трошки
од нашата тајна вечера.
Најди го потеклото
на твојата упорност ...

Още колко остава, не е ясно. По-лошото е, че свикнах и даже ми харесва. Ако ми бяха казали преди време, че мога да седя година вкъщи, щях да се изсмея.
Кога се случи това, неусетно някак, постепенно някак. Сама не усетих кога свикнах. Сега и да ме карат – не излизам.
Чудя се и се дивя, не схващам ка ...

Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.
Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за ...

***
Остани ми обич, нека те понося -
по леко с теб, така ми се върви,
щастието преживявам в пътя,
а истинската обич, не тежи! ...

В лабиринта на моята душа
пеперудена те срещам,
красива, топла, нежна,
на тишина в мен обречена.
Потрепват твоите крилца, ...

благословена
слънцесинева̀та
сърцесъкровѐна

Някой ден ще се намерим.
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...

И тази сутрин се събудих
с едничка простичка мечта,
и днес във нещо да се влюбя
преди да падне пак нощта.
Да видя топлите очи на мама, ...

Нестинарка
Жена красива с бяла роба, с икона в ръка,
застанала смирено,отправила очи към Бога.
Гореща молба за здраве и успешна година,
отправя и танцува своя танц от стари времена. ...

Дейвид Ливингстън (1813-1873)
Той е шотландски мисионер, лекар и борец срещу робството. Живее предимно в Африка; живее като пътуващ мисионер, който достига до непознати земи, среща невиждани дотогава от бял човек племена и споделя с останалия свят натрупаната от личен опит информация; живее с плам, ...

Беше толкова дълъг ден...
Много, много дълъг...или просто така и се стори...
Беше велик ден...
Не,...наистина беше Великден!...
Всички някъде празнуваха... ...

Бели криле
Не ми прилича стадния модел -
изразявам се в индивидуалност,
на точно място казвам свойто не
да звучи в цялата пространственост! ...

Момент ...! Поспри
и се вслушай в тишината.
Чуваш ли я как бучи
нейде в далнината ...?
Това е от вятъра игрив. ...

В биита особен се чувствам способен да не бъда преборен и това ме прави отворен към моменти без спомен.
Сряда, четвъртък, петък, събота неделя, правя се без спир и без да се променям.
Хем с приятели съм хем съм без тях, понякога чудя какво беше като чувствал съм глад,
но сега по-добре ми е като мръс ...

Виждал ли си как танцува пролетта?
Не лети ли тя? Песен ли не пее?
Тя е всеки шепот в нежните листа,
затрептели цели, полъхът ги вее.
Тя е сладък аромат на танго с лалета, ...

Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...

Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...

В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...

На огъня захвърлих своят дух сломен,
в жаравата да тлее съска и цвърчи.
Да се превърне в помен чер изпепелен,
осакатен, изгнил с избодени очи.
Аз водех смело своя ескадрон ...

Ти си толкова близо до мене,
а всъщност си друга вселена.
Ориста ни, навярно сгрешена,
ме превръща от лъч в мишена.
И не ти приляга да се промениш, ...

На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действ ...

НА ГОРДАНА
Автор: Ристо Ячев, Република Македония
Ти, моя, какво си служиш с мизерната песен?
В разцвета на лятото загуби девствеността си?
Във възбудените ми бръчки от косата ми ...