Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...

В един фатален късен час
Съдбата думата си каза.
С Рогатия се срещнах аз.
Веднага той ме забеляза.
С отровно жълтите очи ...

Не натрупах достатъчно грехове.
Затова ли все още живея?
Съдбата в дяволска нива оре
и скърби в лехите ѝ сея.
Дали ще се хванат и порастат? ...

Тайни и загадки, досиета „Х”,
бяха за мене идеята – фикс.
От стъпки пак дочувах шума,
мина ми какво ли не в ума.
На светлината от мъждукащи звезди ...

Тъй усмихнат е денят
и с върбови клонки светът е закичен...
Слънцето прегърна пролетта,
всеки е щастлив, добър и по-различен.
Вървя към църквата в тази суматоха, ...

На едно лъскаво събрание голямо
се случи чудо никъде по света невидяно,
един хитър, безскрупулен еврокрадец,
бе канонизиран за велик евросветец.
На официаната лъскава трибуна наредени, ...

На всички цветя в сайта
Много по-светла е тази неделя,
всички празнуват с цветя пред иконата.
В храма свещеник тържествено пее,
църкви закрилници стават за молещи. ...

Празник днес е на цветята,
за теб, цвете, аз се сещам,
че хубаво цвете е жената,
че не искам да съм сам.
Окъпана в слънчеви лъчи ...

Земјата ми умира.
Ги губам подароците
качувајќи се
по твојата скалеста песна
со вкус на синап. ...

Български цветя
Като цветята красиви са нашите деца,
покълнвали от зрънце в майчина утроба.
Порастват бавно, израстват техните листа,
поливаме ги с обич и с духовна красота. ...

Цветница
Връбница
Цветна Неделя
радост навред
и се обич ...

Вместо с Вирусите да враждуваме -
дайте с тях да се спогодим:
"Студената война" да заменим
с "Мирно съвместно съществуване".

"Не казвай нищичко, млъкни! Млъкни!
Щастието тишина обича!"
Чувах цял живот от хорските усти.
Но, тя боли!
От очите ми изтича. ...

Раздвоение
Душата ми – струна натегната,
в страстта си трепти, ще се скъса,
знам тази любов е последната,
но просто обидно е къса... ...

Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...

недостижима
Дубарова Петя — на
многая лета

- гледам вчера – една шофьорка се гримира, оглеждайки се в огледалото. Толкова се шашнах, че за малко да изпусна в кафето вафличката, с която го разбърквах...
- „Камерата е заснела как неправилно изпреварвате и удряте колата...” – „Ама не може така! Не съм гримирана! Да го заснемем пак, а...”
- запа ...

ЛИЛИЯ
На д-р Лилия Миткова
Денем се слива със Слънцето.
А нощем – с водата.
Цвете еротично. ...

Бърза поточето,
спуска се весело,
скача накъм долината.
Бистро, клокочещо,
пръски надвесило, ...

Някога, много някога, един Бог в човешки вид, слязъл в града, яхнал магаре. Отшъл при хората, за да възвести нов живот, нови правила и себе си! Какво направили хората? Отвърнали се! Предали го на съд! На смърт! Пожелали му я и той им я дал! Не се ли повтаря този сюжет през всичките години след тази ...

Не те бях търсила,...
не те бях викала...
Ти просто почука и влезе
погледна ме някак си умно...
Потърка ръце и се представи... ...

Нямам майка! Татко не познавам!
Улицата – тя е моят дом.
Наýчи ме на другите да давам
и да деля и залък, и подслон!
Свикнах на усмивки безсърдечни, ...

Обичам, както го усещам
и колкото желая – искам,
и чувството дошло на среща,
вълнува се, а не притиска
сърцето, в синьото порасло, ...

От другата страна на страха...
Страх ме е…
Колко пъти казвала
съм тези думи.
Колко пъти съм се ...

Увехнали души, увехнали цветя,
къде ли е дъжда да напои земята
и корените сухи да ги съживи,
увехнали души, увехнали цветя.
Защо забравени сте от росата, ...

Когато се завръщаш – носиш лято,
в душата ми отново грее слънце.
Когато се завръщаш – клас от злато,
жъна от посято с Обич зрънце...
Когато се завръщаш, ти си песен - ...

Букетът беше късно поднесен,
а Любовта вече загубена.
Мъжът плачеше над гроба пресен,
алчно пиеха сълзите му корените на бурена.
На другия ден гробарят откри ...

Какво прекрасно място! Раят!
Тя пее, всички и пригласят.
Уютно е, добре я хранят -
душата и се разсъблича,
приятно топла е водата - ...

Стене намръщен животът -
дебне коварно хаплив.
В него се блъскам и потя.
Искам да бъда щастлив...
Толкова истини има, ...

Откровено
Не зная още колко ми остава!
Ден ли, месец, или пък година!
Но бавно, бавно краят приближава
и той едва ли мене ще отмине! ...

Господи, колко си хубава в неделната сутрин с рошави къдрици, сънени очета и боси крачета. Гледам те и не мога да осъзная материя ли си или ефирна космическа субстанция, плазмена закачка от спектъра на Светлината. Устните ти, венчелистчета на разцъфващ зюмбюл танцуват по ръба на чашата кафе. Пръстче ...

Загубих се...
Загубих се в твоя пустинен град, пълен с мрак и смутени сенки. В мен бушува хаос, непрестанно царуващ в главата ми. Объркан словоред на любов. Нетипичен град. Селище пълно с мистерии. Отчаяно искаш да проследя загадките ти, но все нещо ми пречи да разсея мъглата в твоя малък град.
Тича ...

Хората обичат невидимото. Обичат приказките за магове и вълшебници, върколаци и вампири, и друга подобна паплач. Обичат ги, докато не се сблъскат на живо с тях. Тогава интересът бавно изчезва и се сменя с доста неприятно безпокойство. Кое е истина и кое – лъжа? И дали наистина не си ходеща вечеря? К ...

Написах тази музика с асоциации за безкрайността на времето.

Лъвът, когато е научен
да скача според бича,
е по-окаян и от уличното куче,
което свободата си обича.
30.11.2017. ...