Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко.
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...

Обичта ти ме пази
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо ...

Преминали през половин столетие,
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!
Горчиво виното било е някога, ...

И така – всеки да си знае определението: народът е тулуп, журналистите – мисирки, финансовият министър – портмоне, шефът на парламента е също дефинитивно и интимно определена чрез чувствителната образност на половите си органи. Чуваме от време на време това и онова. Сравненията са хубаво нещо. Епите ...

Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...

Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гн ...

Без път вървим напред,
на кой ли въобще му дреме,
че нещо тук не е наред -
ей туй, уви, е проблема!
Време вълчешко, хищно - ...

Изтънелият ден се препъва на двора в лехите,
няма кой да го вдигне с мазолести, прашни ръце.
Ято малки надежди са са свили гнезда под стрехите,
а щурците от ноти пришиват в тревите сърце.
Почерняла земята, зажадняла за нечии длани ...

Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...

Когда я жила на Марсе,
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...

ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...

ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...

Погледнеш ли ме с влюбени очи,
ледът на облака намръщен се топи,
погледнеш ли ме с усмихнати очи,
в сърцето ми пролет сбъдната цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...

Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...

Вечер,
когато вятърът налива бавно
облачните чаши
с пенливото вино
на залеза, ...

Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...

ТЯ: Не издържам повече, не мога!
Ах, съдбата е така жестока!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!
В стаичка за изповед седиш!
ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам, ...

Без твоите слова е трудно...
Когато замълчиш, тъгувам.
Ти приказки разказваш чудно
и в свят вълшебен с теб пътувам...
Гласа ти нежен аз жадувам, ...

Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...

Не остаряваш моя любов, моя мечта,
в гърдите ми тупти едно младо сърце.
Душата ми тръпне когато срещне жена,
първа среща сякаш между момиче и момче.
Не остаряваш моя Любов, моя любима, ...

Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...

Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...

(по действителен случай:)

Сандали, бриз и пясък, изгрев,
море, вълни, криле на лято -
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.
Уютно, сладко, сочно, вкусно ...

Предизборно
Живи сме! Все още нас ни има
във този винаги забравян край!
Прекрасен в пролет, лято , есен, зима!
Превърнахте го в Ад, а беше Рай! ...

В дома на твоите възходи и зенити,
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...

Зеленико зелена,
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...

Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...

Honey, I'm а simple man
I don't have a lot of money
but U can still be "my buney" - a crown
that U'll bring with a proud,
but if U chasing man with a ca$h ...

Далече, далече от тук,
през девет земи във десета
на всички закони напук
живее старица проклета.
Магьосница казват е тя, ...

Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...

Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...

Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...

Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...

Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...