Аз паднах долу.
В ниското – тъма.
В най-тясната си бездна ще осъмна.
Тъгата ми...
налива се сама ...

Различна си. Привличаш ме със слово,
жадувано от мене дълго време.
За мене си, повярвай, нещо ново -
посяло във сърцето чудно семе.
Усещам все добрата ти магия, ...

В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...

Шум във избата се носи,
две мишлета остроноси
сред буркани и шишета
вирят сивички нослета.
Хрупи първото се казва, ...

Нежни девици,
бели полски кринове,
пеперудените ви клепки пърхат,
пазейки тайната
на целомъдрието.

Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде, ...

ЕПИТАФИЯ НА ГЕНЕРАЛА
(превод от сръбски)
Червеният преврат, безбожествената променливост,
презря въздуха ми и сияйната ми младост.
И сега съм съсирено ехо, безразсъдeн за законите на издръжливост ...

/познато, редактирано и обогатено/
На Надя и други тревожни души и тела
Ами пълничка съм си. И? Имах една комшийка – кльощавааа… Нощем от апартамента им се чува ксилофон – значи мъжът й я уважава. То си му и личеше – якето му отпред все на дупки, нали я прегръща за довиждане.
Така е. Мъжете не са ку ...

Няма нищо по-отровно
от това, да мразиш,
да живееш безлюбовно,
чуждите сърца да газиш!
Да бъдеш ледено студен ...

Пак
чакам
да дойдеш,
но другаде
другиго чакаш…

Не ме връщай от път!
Всяка стъпка назад е поверие -
като скрил се във детството спомен,
че късмета така ще прогоня...
Не, че бързам конкретно нанякъде, ...

Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...

Този свят жесток децата свои изпитва,
в мъгла от мъка потапя живота техен.
Всяка ръка протегната с ярост изритва
и всеки връща на пътя му жалък и беден
На какво ги учи Той, какво им преподава, ...

Всеки връх покорен е мечта,
окрилила душата човешка.
Днес усмивка, а утре сълза,
следват всяка трънлива пътечка.
Само онзи познал смелостта – ...

Ще те изпия с капките тъга,
които по стъклото заскрежават.
И ще забърша после със ръка.
Ще дъхна топъл дъх и ще забравя
очакване за пролет, нейде в мен ...

Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.
Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.
Листата падат, но нали все още не е дошла есента,
неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.
Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата! ...

Може би това е краят...
В мен ехти камбанен звън.
Не знам и вече не мечтая-
животът сигурно е сън...
И сън е, че ридай Луната... ...

Любовна пролет,
трепети, ухания..
А тя красива,
в слънчево сияние.
Роман стихия, ...

Спасих ли се
или се наказах бягайки от теб?
Спаси ли се
или се линчува с мълчание и лед?
Измих ли си душата ...

Не режете тишината с думи.
Когато е цяла, тя е красива.

Сезони
Вали. Не спира вече трети ден.
Мъглата е притиснала земята.
Вали навън. Вали и вътре в мен.
Тъгата е заключила душата. ...

Когато делникът свирепо ме разкъса,
в тълпите вливам се, за да възкръсна.
С копнежи и надежди до пресищане
рисувам пътищата, гарите, летищата.
Струя наслуки по нестройни тротоари, ...

Събуждам се, гледам - красиво заспала,
на леглото до мен, във прекрасен унес...
- Какво ли сънува? - си мисля... не зная...
ще чакам от нея, да разкаже и днес...
Останал загледан в къдриците нейни, ...

Облак бял отвън наднича,
в клоните забива нос.
Голотата го привлича -
а на нея аз съм гост.
В плен на тялото ефирно ...

Нашата съседка Зинка
хубава, като картинка
тя е умна и грижовна,
мила, като майка родна.
Сутрин прави курабийки ...

Припознах те в полет на птица.
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели, ...

Не вярвай на думи които са леки,
те нямат крила и чист небосвод,
защото най-често изрича ги всеки,
и губят енергия чист кислород.
Не вярвай на думи които са тежки, ...

Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...

Зимно утро, ти пробуди
мойте пролетни мечти
и се щурат като луди,
не снегът ще победи.
Не снегът ще ги залее, ...

Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса. ...

Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...