Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...

Отмина вече Старата година!
Най-после, тая кучка си замина!
Не беше хубава за нас,
едва дочакахме последния и час.
Сега започва Новата и знаем, ...

На пролет ми прилича
времето.
Сърцето ми Обича,
а пък настроението
е слънчево и благодатно - ...

Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...

Изпращаме една година, различна от всички предишни! Така че, време е да поговорим за нея. Да я осмислим. Защо ни се случиха разни неща, какви сме били ние в нея... Защо не ни се случиха други... Като най-голяма по мащаб тема се очертава Корона вируса. Той беляза почти цялата година и ще продължи и п ...

Страннико, поспри
Страннико, поспри и се огледай,
далеко още е до зимата.
Не бързай да достигнеш залеза,
до него има още много изгреви. ...

Глава 9
ДА ПОМОЛИМ ГЪБИТЕ
У Майкъл се беше създало впечатлението, че за преживяванията от първия трип сега ще си спомня цял живот, толкова дълбоки бяха те, и затова той дълго време не ще се съгласи за нов опит с психоделиците. Но, след ден-два инерцията на стария живот започна да притъпява усещаният ...

Без кахъри и болежки,
да е мирна и богата!
Здрав да съм да я посрещна,
жив да съм да я изпратя!
Само да не стане грешка, ...

Всеки идва сам на този свят,
после сам от него си отива.
Дали си беден или си богат
съдбата е еднакво милостива!
Живот охолен - яхти и жени, ...

Година на обич, година на щастие.
Година на много усмивки и малко сълзи,
година на трудности, с които се справихме,
стартът на нашето “аз и ти”.
Обичам, когато си до мен, ...

Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...

Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях. ...

Ще се изтъркат и сонетите
и снегът дори ще се стопи.
Ще се изтрият силуетите,
шедьоврите,
иконите свещени. ...

По цяла нощ слушам безмилостния пустинен вятър по малкото прозорче на стаята, в която спя с другите ми четири сестри. Наоколо няма дървета и друга природа, нито високи сгради, които да спират бесните танци на ветровете от Сахара. Завивам се през глава, защото температурите след полунощ падат, ала пр ...

Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...

Остави сърцето ми да кърви
Останаха само хубави спомени
Без теб не виждам път напред
Без теб превърнах се в кубче лед
Остави ми рани хиляди ...

Острове, плени ме трайно!
Влюбих се в твойте върхове,
влюбих се в синевата морска,
в слънчевите брегове!
Заливи потънали в забрава ...

Аз не исках от живота много
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...

...
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...

Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...

Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...

Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...

Обикновен човек съм, малко по-различен,
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...

Лудият гений пак маска навлече:
сиво-черен лоден, черна брада,
сини лещи в очи...
Покрай мене премина
с група от хора. ...

Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...

Да, аз съм този слънчев човек, нищо, че съм мъж! Защото ако се сещате, само за жените казват „Ах, слънчице, ах, колко е слънчева, златно слънчице…" и други сияйни комплименти, от които ние, мъжете, сме лишени. А правилно ли е, питам ви аз? Не, категорично, отговарям вместо вас и веднага ви давам за ...

Гигелия се тя нарича,
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...

Надеждата, че
по-добре ще стане, блян
е, мамо, блян е...

О, декември тъй омразен си ми ти,
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...

ЗАЕКЪТ ФАФИ И ЛОВЕЦЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ ЛОВУВАШЕ
Виждали ли сте заек? Ама истински! Такъв – горски, дебел и пъргав... не от тези - домашните. А виждали ли сте горски заек да върви редом до ловец? Ловецът също горски, пак така дебел, но не толкова пъргав. Е, аз съм виждал. И понеже съм лесничей и обик ...

Имам история моя си лична.
Имам история, която ме кара
понякога мрачно и тъжно да мисля,
че имала съм баща,
който някога много ме е обичал. ...