Плачем. Няма нищо странно или страшно в това. Ние сме просто едни обикновени човешки същества. Сълзите напомнят, че все още е останало нещо съкровено у нас, което е крехко и ранимо. Не са ли те красив ситен дъждец от емоции? Не носим чадъри, защото няма смисъл и нужда да се крием от самите себе си. ...

Ти не идваш от този свят, знам,
от това мръсно и подло, покварено място.
Няма как да наричаш ти дом
място гнило, тънещо в мрак, тъй ужасно.
Ти беше изпратена на тази земя греховна, ...

Под притворената врата на шивашкото ателие до банкомата имаше няколко сухи листа, покрити със засъхнала кал, останала от снощния дъжд. На тревясалите плочки отпред се въргаляха касови бележки – кошчето беше сложено прекалено високо, уж за удобство. Беше увито в найлон, а отгоре – оранжева торбичка з ...

(за деца)
Бяло, зелено, червено
са цветовете на нашето знаме.
Винаги с мен, където премина
то ми напомня за моята Родина. ...

Аз обичам дъжда,
който тихо мокри листата.
Който тихо разказва в нощта
за нашето минало лято.
Аз обичам дъжда, ...

Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя е птица.
Перата бели пръсна - не брои ги, ...

Погледнах
Погледнах нагоре
Към студеното сиво небе
През осиротели дървета
През всичко тъй мрачно ...

Повечето домашни любимци излизат сред хората без намордници. Пинчери, пудели, пекинези /все с П, защо ли?/ са дребни, приятни, послушни, любвеобилни и прекланящи се пред господарите си. Така че – защо са обезопасяващи средства за обезопасените от цивилизацията декоративни породи?
Виж, обучените песо ...

Да танцуваме, а?
Ела, подай ръка!
Не стой далече…
Нямат нужда нашите тела
от нищо вече… ...

Господинът със меката шапка,
кашмирен балтон
и излъскани боти
с ехидна усмивка
и очевадна погнуса ...

Нека в този ден малко радост аз ти подаря.
Да си весела, щастлива,
тази мисъл ме зарежда с нова сила.
Мечтая си за теб неспирно и затуй
моето сърце не иска да седи във мене мирно. ...

Бих казал, дори твърдял пред целия свят, че само лудите хора, вместо мозък, в черепите си имат закачалки за илюзии, но не смея... Би било ЛЪЖА!

Благодаря ти за ц**увките.
И хилядите топли п**гръдки.
И за у**ивките, когато ме видеше.
И за "***** утро" сутрин.
За д**ерието и п**крепата, ...

Чистите мисли пробуждат надеждата,
лесно по тайни пътеки повеждат те,
в мигове тежки на скрита заплаха,
меч ли надвисне над родната стряха!
Светлите мисли с крилати послания, ...

Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни. ...

С китка трендафил и плакат на Левски продавам пред мола БГ литература, хората спират и купуват:
– Браво, един е апостолът - и целуват плаката.
Потокът намалява, продажбите спадат, провиквам се:
- Извади по-големия Левски от склада.

Този вятър е друг.
Търкаля в равното
изсъхналите клони
на вековни сънища.
На пъновете сяда ...

ЕДНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА – ОТЕЛО ТРЯБВА ДА УМРЕ
Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музик ...

Под топлата завивка на листата,
закътани сред парка тих,
немеят вече детските площадки...
Градът е зимен, многолик.
А от високите прозорци плахо ...

Марго и Кристин
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумя ...

Студено ми е! Тъй ми е студено,
че цялата замръзвам час след час.
Завита във леглото заледено
все спомените топли търся аз.
Но те със времето отдавна вече ...

Ето на, че то да бе така лесно,
вкара сърцето ми в клетка,
да бие то тежко, бясно,
с удар, два в корема,
скри се в ъгълчето тясно, ...

Вечерко Бъдни!
Коледо свята!
Преизбуяват
с Обич сърцата!
Че Своя венец ...

Едно сърце - умирам си за теб,
но някак съм по-живо от умиращ,
душата ми, умът и мойто дишане
за теб са и съдбата е записана
по мен и теб, вибрира в този миг, ...

Не исках да бъда груба, нито пък да ти казвам какви са недотатъците ти. Не исках, но ме принуди и продължаваше да го правиш. Повтаряше едно и също колко си бил добър и че нямало нищо лошо от това да сме се обвържели, че щяло да ни бъде приятно и да не съм била "сама". Думите се повтаряха, мъжете се ...

Пътуват мощите,
най-свята скъпоценност,
положени в ръцете на монаси.
Пътуват мощите
и от живот преливат. ...

По вятъра дойде
като белязан от въздишка стих.
Протегна двете си ръце
мил, кротък, весел, закачлив.
Поиска да ме видиш, ...

„В тъмните времена най-добре се виждат светлите хора...“ — Ремарк
Опит за поднасяне на тази мисъл на Ремарк в рамка на „хайку“ :
Светлите хора
в тъмните времена се
виждат най добре.

Ја градиш
куќата на желбите
многу високо
и така станува невидлива.
Правиш фигури од песок навечер ...

Нападна ме на абордаж
неочаквано, изневиделица.
Безмилостна ти в мен се втурна,
ограби мисълта, нахлу в съня ми,
отмъкна алчно и деня. ...

Ивановден е чуден, не е обикновен,
най-много е празнуван и е посветен
на един скъп свидетел, от Бога избран
и негов любим ученик - апостол Йоан
Йоан бил е свидетел на всичко в нещата. ...

Гладис Мей Олуърд (1902 – 1970 г.) е евангелска християнска мисионерка в Китай. Олуърд е родена през 1902 г. в Едмънтън, Великобритания. В ранните си тийнейджърски години Гладис работи като домашна прислужница. След като приема Божия призив да стане мисионерка, тя получава възможност да завърши трим ...

Следващите дни бях на лекции – Бос_ът на UABBPS (Universe Advanced Beauty Bionic Surgery ) беше събрал в малката си аула десеттина бъдещи майстори на скалпела и отдалече ни набиваше в главите майсторството си. Бях се приготвил той да ни натика в някаква тъмна медицинска ниша, но общото настроение бе ...

Иване, чуваш ли, Иване?
(На глух петел ли ми се правиш?)
Щом тази дата те прихване
акъл, адрес и чест забравяш.
Аз не забравям… Кàта гóдин ...

Бабо, бабо, я кажи,
колко облакът тежи?
Има ли, да кажем тон
или повече от слон?
Грижа ти не му бери, ...

Аз съм твоята Муза,
но защо не ме виждаш?
Та нима не разбираш,
че така ме обиждаш?
Моят говор е тих, ...

Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...