въздишките на утринния вятър
залюляват тревите
розата разтвори цветовете си.

Те са различни по пол и характер. Дори и по начина на живот. И така, докато се срещнат. Запознават се. Още в първите мигове от срещата, всеки от тях се чувства така, сякаш се познава с другия от много години. Започват да се търсят. Разговорите са непринудени. Говорят си на всякакви теми. И никога не ...

Ябълката на късмета,
ще я чистят до полуда.
А душата, стара, клета,
Ще умира, по принуда....

В мен стана толкова студено,
посред лятото, почувствах зима,
гледах те толкова влюбено,
че те наричах с името любима.
Но как да бъда с теб, когато сърцето ми е изгнило, ...

Борех се с вълните от години. И най-накрая го видях в далечината… Отдавна копнеех да стъпя на този бряг. Да изляза от морето на опияняващото отчаяние. Да се почувствам отново свободна. И виждах очертанията му, макар да беше тъмно. Усмихвах се. Защото знаех, че онова парче земя беше спасението, което ...

Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни, ...

Умора, объркване, чудене, сън,
и дните превъртат въпроси.
Нагоре в небето мечтица на пън
зашитите облаци носи...
Повтарят клавиши прозирен момент ...

Не, не мога да се спра
Да мечтая
За ТЕБ
И Любовта...
Защото оживява музика ...

Припомни ми как се обича. Как топло се прегръща...
Градът плуваше в нощни светлини. Настроението на вечерта придърпваше развълнувани клаксони. Долу вибрациите на различните говорими езици отекваха в романтичните души, а аз допушвах една карамелена пурета и канех в съзнанието си онова специално присъ ...

Все някак оцелявам, няма как,
балансът сложен - на ръба на ножа.
Вълчица без вълчета - единак,
с необичайна снежнобяла кожа.
В горите Тилилейски ли живях ...

Октомври си отива. И мълчи.
Зад облак скрил усмивка. Безразличен.
С разплакано небе, като очи
на мъж, който на юли ми прилича.
Вали. Дъждът покана е за блус, ...

Внесено е предложение за подобряване работата на полицията. Или поне да се намери начин да им се отнеме оръжието…
Живяло в едно крайморско градче момиче на име Надя. Не отказвала на нито един моряк. И затова кръстили мястото нос Добра Надежда…
Всички пътища водят към Рим, всички интернет връзки – къ ...

Изпърво не повярвах.
Бяха сън.
Не розови, а сини пеликани
на ято се събираха.
Разсъмваше. ...

Музика и текст-Иван Неделчев Аранжимент-Румен Бояджиев

и
прекланя се
след дъжд дъгата
на очите пред слънчевината
и се седемцветно възхищава и ...

Гълъбче носеше клон от маслина -
Символ на мир, красота и любов.
В небето се рееше чудна картина,
изпълнена с щастие и тих благослов.
Но сянка се стрелна, о, моля, недей - ...

когато
се съединят
наука
и човещина
поема се ...

Лирични капризи...
1.
Аз тръгвам от предчувствията во́ден
към огънят на твоята Стихия,
студено е в Живота, който водя ...

Ръми дъждът...
Капчукът на мечтата
отново пее.
Споменът вали...
Блестят светкавиците ...

Когато влязохме в хотела, очаквахме да са ни дали най-обикновена хотелска стая…Но не бе така. Тя бе терасирана, долу до антрето, сякаш бе първия етаж. Имаше телевизор с легло, персон и половина. Вляво бе тоалетната с баня, а в дясно, по-нагоре бе интересното. Стълбите като че свършваха на втория ета ...

- Хей, пич, кво крЕпиш там - на коча мъдете ли?
Гласът го удари като камшик през лицето и тук Мето си спомни за Наско Анастасов - физикът, който му обясняваше за диференциалното уравнение на камшика. От него следвало, че краят на камшика се движи с безкрайно голяма скорост и оттам идвал пукота, койт ...

Живея в малка къщичка до Дунава
И всяка утрин се събуждам в тишина...
Имам гледка не просто хубава,
Имам гледка, изпълваща ме с топлина!
Утринните дунавски вълни, ...

От мен да знаеш братко, от любов най-боли или от липса на такава...
Вярвал ли си някога, че куки могат душата да бодат и да висне като риба
над дървения мост,
бездъхна,
безсилна, ...

Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив. ...

Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...

Излитат, бягат, спъват се
мислите в потоци
преминават на червено
в петъчния тъжен ден
и идват тихо, спряло ...