Роси роса, тревицата се смее,
земята пие жадно глътката живот.
Роси роса, очите ми се смеят
на кротката уверена любов.
Копнежно се извива дива роза, ...

Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа. Казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.Даже определят мястото и в тленната обител на живота, наречена тяло. Същата тази душа, която се изнизвала яко дим четиридесет дни след края на земния п ...

Това са думите, с които няма човек, който да не се е сблъсквал, които да не е чувал или чел, дори и да не знае чии са. Те са дълбоки и вярвам, че няма човек, който да не се е почувствал докоснат от тях. Пронизват душата и сърцето със своята сила и истинност. Но точното им тълкувание, смятам че всеки ...

Не позволявай на никого да те смалява и да управлява ходовете на живота ти, защото ти си това, което си, и никой няма право да определя това, което можеш да бъдеш.

Вали. Капките дъжд са едри и тежки. Шумът им ме кара да се усмихвам. Ободряват ме. Вратата на терасата е широко отворена. Който иска, може да влезе. Навътре пристъпва само прохлада. Вед е положил главата си на самия ù праг. Притворил е очи и душата му сънено тича на воля из кучешкия му свят.
Слушам ...

Носете си новите дрехи момчета!...
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто живейте, и любете на „макс”!... ...

1.
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...

Заспя ли, пак ще те сънувам
завита в нежния си блян.
Нощта е плела теменужено,
постлала нежната си длан.
Сънувам, сякаш съм постеля ...

Седеше Левски на небето
И гледаше как всяка година
Носеше тълпата букети
На него и на още дузина
И казваха "още такива да има" ...

Проклинам непознатите мостове
превели ме в деня ти необятен,
където никнат плевели наяве,
а твоя свят остава непонятен.
Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите, ...

Рисунки нежни като стих,
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода, ...

Белият стих бил многу мудерен,
многу казувал за който разбира...
Е, я реших тоз тук да е черен!
Пиша куплети и помпам си бира.
Ма не мислете, че съм пуйетичен расист. ...

Българска история...
(Имало едно време)
Историята дето ще разкажа –
и от трагизма ѝ съвсем обезверèн –
не може да се впише във пейзажа ...

Где са тия небеса - лазурно сини до безкрая?
И най-черния отрязък на нощта,
де светулки сияйни мостове чертаят?
По светло зелени пътеки, къде вълшебни същества сътворяваш?
Без преграда, свободен, къде си - на неизречената мисъл на края. ...

В живота всеки се нуждай
от братската ръка, която
винаги се отзовава и помощ
мигом дава.
Бъди като стареца мъдър ...

Проблясваш ми
изтръпващо различен
и всички тези облаци в небето,
вещаещи ни дъжд
и неприлично ...

Нашата любов бе толкова нереална и се моля за нея, защото ти бе единствената.
Просто искам да посегна и да те докосна,
да те прегърна както преди.
Това е нещо като филм и не знам как свършва,
но съм влюбен в теб. ...

Моята книга, за живота, не си струва.
Все се каня да й нарисувам птица.
Измежду страници накъсана хартия,
поне да има лъскава корица.
Паун, накичен с багри дъгоцветни, ...

Понякога в мълчание или от премълчаното разбираме много повече... Но мълчанието ни носи и надежда... Не знаем кой какво е искал да преглътне и си мислим, че е за добро... И не ни липсва, защото можем да изградим собствена хармония от тишина... Думите ни често не могат да изразят истинските усещания, ...

В тази къща не, нищо не се преобръща,
в тази къща да всичко в миг се преобръща,
уж си отива напереност и се връща,
тука монетата си е една и съща.
В тази къща говори се, много говорят, ...

Чезне хубавият ден,
в него има и добро, и зло,
когато си млад, си силен,
когато си стар, нямаш ти крило.
Какво добро, когато си отиваш, ...

Ежедневни приключения 8
...
Ей така ме дегизират
да изглеждам сладичко кутре,
в резервацията на хотела ще визират: ...

14. Срещата
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак ...

В този безразлично жесток свят
върлуват продажни подлоги.
Охотно слугуват на стар и на млад
щом плаща достатъчно много.
Аз не съм част от такъв свят, ...

Дори кучетата общуват,
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи, ...

След като прежалих
поредната жена,
камината запалих
със нейните писма!
Отворих скъпо вино, ...

Сипе се дъжда,
черно-бяла картина!
Място запазено за Смъртта...
Единствен жив там,
оплаква хора непознати! ...

Обещах! Не бива Мери да тревожа!
С нея ще излизам, ако се наложи.
Няма до реката с Вежен аз да слизам.
- Искам вече в двора все да те намирам!
Чуваш ли, детенце?! Чух я и запомних. ...

В мен птица уютно живее
и аз неотлъчно с нея летя.
Дори и да нямам криле като нея,
следвам я вярно със свойта душа.
Ако притихна сломена, ...

Здравейте. Казвам се Данаил и хобито ми е да пиша авторски приказки в стил Братя Грим. Ако решите може да ме подкрепите като гласувате, коментирате и последвате. Така ще имам муза за още интересни приказки. В момента имам 6 авторски приказки и ще ги качвам през определен интервал. Приятно четене :)
...

​​​​​​
Невиждано
раните
се стичат
по тялото ми ...

7. И защо човек да се вживява
Главова седеше до масичката в хранилището по химия и хич, ама хич не искаше дори да се надигне. Напоследък й беше много приятно така – седи си, не се напъва да мисли, дори не си припомня страниците от учебниците, гледа безизразно излитащия от цигарата дим и...
И – нищо. ...

В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...

И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.
Уверено резачката ръмжи, ...

17.07.2020
Казват...
Казват раят, затова бил рай, защото
всеки вътре праведен преди е бил!
Не съдел другите и не правел злото, ...

Безпокойна сълза синевата отрони,
прогърмя, проръмя, разлюля свежи клони,
дървесата шептят с резедави корони,
призовани на бис да раздават поклони.
Пълнолика луна облаците подгони– ...