От короната ли да се пазя,
или Мутафчийски да намразя?
Бойко ли? Отдавна е намразен!
От папи гален, но от Бог не пазен.
Всичко е комедия и драма. ...

Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...

Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...

Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...

Днес времето не е това
което преди месец беше...
по зли сме, дори на себе си...
сме врагове... щом Светът си,
сами унищожаваме!? ...

Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.

Това е от една руска песен ("Мимо текла, текла, река..."), на която направих мой превод и мой текст. Нямам претенции за авторски права - просто споделям това, което мисля за ценно.

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

Музика и изпълнение - Албена Димитрова

Песен от самостоятелния ми проект, който започнах наскоро. Текста, музиката, всички инструменти са записани и написани от мен!

Оминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина...

Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...

Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...

С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...

Как е, хора, върви ли карантината? Такъв е животът – английската корона си тръгна от Европа и освободи място за китайската – природата не търпи вакуум! Добре, че не си заровихме главата в пясъка, очаквайки, че вирусът не влиза през задника – влиза, и то дълбоко. Един италиански прéател ми го каза. М ...

Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...

Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...

(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...

Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...

Ще отида за хляб,
само толкова мога.
Ще ми стигне за дълго,
гладът е насъщен.
Чувам звук на камбани ...

"Аз, хан Аспарух, обявявам тази земя
за държава на Българите и нека тези,
които идват след нас я обичат и пазят!
6 8 1 г о д и н а"
Поклон на теб, Ювиги Хане Аспарух, ...

Под изгнилата шума на листата
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли.
Под непрогледния взор на мъглата ...

Алармата настойчиво звънеше. Дунапрен стана и включи телевизора.
‘Добро утро, България!
Часът е 7:00 на 13 ноември, 2017 . Времето – нискослоеста облачност с чести превалявания. Температура – от 2 до 7 градуса Целзий....
А сега актуалните новини:
Премиерът: ‘Мене трима папи са ме галили по главата, ...

Хората, злословящи зад гърба ни -
раними същества с космическо его,
но със сърце - колкото на колибри...
Одумват ни някои - за нашите грешки,
други - за правотата ни, за делата ни, ...

Телефонът ми звънна
и обади се тя,
в мен по нея безмълвно
луд копнеж закрещя.
Но по работа само ...

Искам да умра от COVID-19 , а не от житейската "слепота",
едното е поне по-модерно, а другото е от тъпотия...грехота!
Докато живея затворен е предимство,смисъла се търси тук,
започнах да "разлиствам"запечатаното в мен, ей тъй напук!?
Рекох си,това всичко не е без причина трябва ни равносметка, ...

Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...

Пътуване
Всяко пътуване започва от първата крачка, а всяко пътуване с кола с първия мигач, с първата спирачка, с първото недоволство от колегата шофьор. Така започва и моето пътуване всеки ден . Пътят е по един час и в двете посоки към работното ми място, който час ми дава много време за размисъл за ...

Ето връща се,
хора, тя отново е тук.
Бях изпратил отвъд светлината
И сега се завръща без фанфари, без звук,
Поразително, точно в душата. ...

Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...

И нима се страхуваш,
Загубена във мислите си –
Морски възели.
Оплела цялата си чувственост,
Невинност, искреност.. ...

Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. ...

(Апокалипсис 2017)
Летя и виждам облаци отгоре:
с издути бузи вятърът фучи
и в стройния и чист небесен хор
фалшива нотка почва да звучи. ...

Докато спиш
тихо
ще дойда
в съня ти,
да рисувам ...

Душата ти е вихър сладострастен,
понесъл от капризната акация цветчета,
неукротим, прескочил в топлата ми пазва,
забравил после дълго да излезе.
Погъделичкал палаво гръдта ми, ...

Спомени се носят из мъгла,
Весели и тъжни, като сутрешна роса.
Видях в един миг любовта,
Носеше се в мрачна тишина.
Питам се, дали ще дойде пак сама ...

Седяха в хола един срещу друг.
– И сега какво?
– Напускам те.
Той стана, приближи се до нея и коленичи.
– Прости ми, никога повече няма да ти посегна. Обичам те, Соня! Обичам те, остани! Моля те! Не мога да живея без теб. Не мога! Цял месец ходя като луд. Леглото ми е празно и чуждо без теб. Липсват ...