Тази сутрин рано на дувара
се затътри комшийката Мара,
да си търси шареното пиле,
да го сготви с вълшебно биле.
Тя разпита десет души ...

Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...

Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...

Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...

В този сняг ни трябват генерали!
В болници, в пожари, в небеса!
Даже и по нощните канали,
те за нас днес правят чудеса!
Аз например – Бойко го харесвам! ...

Недей! Не смей да доближаваш!
На разстояние се спри!
Защото ароматът ти опияняващ,
отново ще припомни, несбъднати мечти.
Недей! Не смей да ме поглеждаш! ...

Във девствен лес, накрая на света,
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...

Отдавна беше – сякаш век изтече
от първите надежди звездни.
Очаквах, че ще стигна надалече,
а стигнах до ръба на бездна.
Ужасно е. Безпомощно се лутам, ...

Харесва ми да сме така, просто ние, чисти... разголени до край.
Няма грим, нито част от битовото бреме... в леглото си сме в частен Рай.
Обичам да ме гледаш нежно, палецът ти гали моето лице.
Погледът е още влюбен... чувам свирепото биене на твоето сърце.
Толкова сладним с тази наша обич, че чак наг ...

Вали... От дни, като в прокоба,
асфалтът скрит е от реки,
водата пъпли с канска злоба
и носи ...обич и мечти.
Вали... А стряхата пробита. ...

С огорчения, тъги пълен е животът,
болестите всеки навестяват,
понякога ограбват ти имотът
и всички борят се поне да оцеляват.
И впрегнаха хората в ярем, ...

Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...

Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...

smooth jazz

И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...

От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...

Първи ден е на април,
най - любим на Михаил.
Днес се лъже - маже,
всичко може той да каже.
Как е хващал златен лъв ...

Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубав ...

Невидимата нишка
придържа те на къс повод,
прибрана е усмивката
в кутията за спомени.
Непроницаем съзерцаваш ...

- Познавам те...
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...

Невидим фронт. Невидим враг,
но всеки го усеща на своя праг.
Сковава градове, държави
и прави хората болнави.
С кашлица и температура ...

Просмукан от наивността на просяк,
очаквам те и нека ми се случиш!
Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,
превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!
Простил съм ти, че ми изневеряваш ...

1. Един се напил и започнал да се оплаква на някакъв непознат.
- Брато, не съм гей, ама жена не мой ми го дигне...
- Ка тъй бе?
- Ми, става ми само от кози, овце и секъв такъв добитък.
- Ама ти си абсолютен изрод!... ...

" Събудих се твърде рано. Мислите ми бяха неспокойни и флиртът им със съня се оказа краткотраен. Навън беше тъмно, както в зимните дни, когато майка ми ме будеше рано-рано за училище. Излизах сънен на двора и студът ме сковаваше. Вървях пеша до училището, всеки ден по едно и също време. Злото куче в ...

В поредната безсънна нощ,
в която и покоят ми тежеше.
Напук на живота коварен и лош
един нежен лъч в душата блестеше.
Този лъч красив бе ти. ...

Падащи звезди...
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́... ...

Хоризонта аз и нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...

Цветя обречени на Бога
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници ...

Искаш ли...да ти дам вълшебно фенерче
с което да можеш да виждаш света!?
Или просто вече не виждаш как
страда нашта земя...Искаш ли,
да ти подаря очите свой... ...

И защото всяка трудност се преодолява с любов, започвам да търся субект, в когото да се влюбя. Оглеждам се, ама нали е карантина - наоколо само мъжът ми. Друг субект на живо няма. Боли ме глава - пази Боже- надявам се не е от започващ процес по подготовка за „коронация“. Просто съм изморена, денят, ...

Житейски терзания 6
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо,
и си имам подчинени - ...

Ден 18-ти от домашната карантина: тръгвам на експедиция до хола, с междинен лагер в антрето. За по-пълна илюзия, че съм в планината, отварям вратата на тоалетната и се провиквам за ехо. Вместо ехо, комшията отгоре ми крещи, че съм му стреснал котката и тя се е изпуснала на килима. С ново провикване ...

рубая
Няма сънища безкрайни,
колкото и те да са омайни.
Те са на желанията огледало
и от векове това е знайно...

Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема още. Край ...

Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали ...

Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...

РУДОЗЕМСКАТА ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА
Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си ...

Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...

Цяла нощ цигулка свири в душата ми,
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно, ...