Как жадна съм за топлина
За нежна дума
За допир на ръка
И вярвам някой ден
зад някой ъгъл ...

Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...

Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...

Макар да зная, че е много рано,
ще изплета гергьовският венец.
И вместо кръвнината обещана,
стихът ми ще е жертвен бял агнец.
Ще вплитам цвят и песен, и мъниста, ...

Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?

Това е история за срещата между две жени. Между съвършено богоуподобената и съвършено покварената (демоноуподобилата се). Между девицата Мария от Назарет, облечената в слънце, която Създателят на всичко видимо и невидимо избра, привлечен от благоуханието на целомъдрието ѝ. И Мария от Египет, жена, с ...

Житейски терзания 10
...
Агентът в мен отново забушува,
сърцето ми не може да хитрува,
на пост стоя - имам мисия, ...

Полужена, полубогиня,
полудобра... Предимно лоша.
И нея майка е родила,
но вешица е дала огън.
Не я търси след изгрев сутрин, ...

Металика - Омраза похабена
"Wasting My Hate"
Good day. How do?
And I send a smile to you
Don’t waste, waste your breath ...

Город пустой.
Не вижу, кажется,
птиц,
собак,
кошек бездомных. ...

И пак е Цветница, витае,
усещане за недовършено.
До Бога пролетта ухае,
върбички сплита - неокършени.
Усмивка детска не сияе, ...

Някой ден светът ще бъде
по-добър, по-хуманен,
силата на прогреса ще види
и няма да е тъй отчаян.
И ще има правда ...

ТОЛКОВА ЛИ ТРУДНО Е…
„Колко трудно е
в нашия век да бъдеш
честен човек!“
Пеньо Пенев ...

Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи ...

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...

Nothing will be left behind you
Nothing ever was
Nothing is your origin and
Nothing's your demise
All of life dissolves to nothing ...

Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...

Закъснях ли за да ми простиш
Закъснях ли за да ми простиш?
Закъснях ли за да ме обичаш!
Зная, че за всичко мен виниш
въпреки, че само го отричаш! ...

Коронна to be...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над вежди ...

Малко след осем е. Сутринта. Началото на седмицата. Тръгнах от София в шест. Да изпреваря трафика. А и защото не ме свърта. Имам толкова неща да свърша...
Вече съм в Пловдив. Репетицията ми в операта е в десет. След два часа. Имам поне час да разходя кучето. По дигата.
Пред бариерата на Гребната съм ...

Тя не поиска и глътка вода,
а само миг, за да си почине.
На гърба си носеше снопче с дърва,
и заедно с него много години.
Бавно вървеше, с глава до земята, ...

Понеделник - дезинфектиране с напалм.
Вторник - полагане на минни полета с цел ограничаване на излишното струпване на хора.
Сряда - доставка с касетъчни бомби на еднодневната порция храна за населението, с която то трябва да изкара до... Другата седмица, ако има смисъл, това ще се доуточни.
Четвъртъ ...

От дулото в главата имам белег,
че толкоз много пъти го опирах.
Поемах дъх, решавах, че е време
по пътя дълговечен да премина.
Но не желязо стисках във ръцете, ...

Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...

Някой правят хербарий от рози,
детелини столистни редят.
Многоцветни цветя и мимози,
тъй изсъхнали дълго болят.
Не научих как сЪлзи се съхнат, ...

Отдавна се опитвам да издраскам
финалните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.
Изплъзват ми се миговете кратки, ...

Житейски терзания 9
...
" Бая време се позастояхме..."
- рече тати,
поглед жалостив към мама прати. ...

Пролет е...
Пролет е навънка,
зеленина блести.
В очите ми зелени -
слънце пак искри. ...

Опитах се да прибера крилете,
да приземя душата си проклета.
Било е време - да лети високо,
сега е време - да е земна.
Опитах се да се сбогувам с вятъра ...

В предишният епизод: Теодор, Виктория, Станимир и Георги тръгнаха да спасяват лелята на Станимир, която се очакваше да бъде отвлечена от хората на Лидера.
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...

Гаснещ лебед в блатото
на гибелта ужасна,
ала и на Британия златото -
творец на музика прекрасна,
ти - рок легенда, гигант, ...

За кой ли път сънувам този сън:
пролет е. Ухае липов цвят.
Аз и ти — под небосвода вън.
Наш е целият притихнал свят.
Само аз и ти! Безброй звезди. ...

В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи ...