Слънцето зад хоризонта легна,
с последните отблясъци червени,
вълните от дантелена коприна,
в нозете ми притихнаха смирени.
Но там по лунната пътека плува, ...
Преди четях статии със съвети и образователна литература за родители с интерес и надежда да се превърна, ако не в перфектна, то в една приемлива майка. Сега го правя за да се успокоя, че не съм най зле... Всичко изглежда толкова логично на хартия, докато детето ти не се тръшне на земята защото иска ...
На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда ...
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях ...
Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ...
Напразно търсиш свято изкупление
докато си зает да правиш грешки,
с делата гониш всяко изцеление,
че думите са леки... те са тежки...
Какво от туй, че палиш свещ във храма ...
За какво мечтаят децата?
Вслушваме ли се в техният глас?
Крачим забързани, все уморени…
разплитаме житейски дилеми.
А те на Венера прескачат огньове. ...
Обичам да ми говориш за онази жена. Как я обичаш и как тя за теб е целия свят. Тогава хубавите ти очи блестят и по лицето ти се плъзва благодатна усмивка. Колко си красив в тези моменти. Разказваш ми как сте се запознали, там през онзи април под белоснежните вишни. Била е облечена с рокля на цветя. ...
Виждаш ли влюбените гълъбчета как се поглеждат и очите им ги издава че има между тях истинска любов и ето в тоя момент когато аз ги погледна осъзнавам че за нас това вече е невъзможно няма да има вече между нас поглед на обичащи се вече няма да има блясък в очите няма да има за мен вече светлина в ж ...
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се - ...
Във коледните лампички се вгледах
със поглед чист, напомнящ на дете.
Тъй мигаха красиво, сякаш бледа
ще е нощта, ако не бяха те.
И на душата моя стана топло, ...
Детският космос е кристал отразяващ лъчи.
Малко или много нещо се чупи, когато
времето се отрази, а кристалът е крехък,
трябва да се пази. Детето на всеки грешник
ще прости, ако можеше да не пораствам. ...
Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ...
В памет на Пламен и Альошката
Това се случи много, много отдавна. Толкова отдавна, че сякаш не беше преживял онези години. Често го спохождаха странни сънища. Някои от тях се сбъдваха, а други му носеха открития. Така постепенно осъзна, че принадлежи към братството на онези, които пътуваха извън тял ...
Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.
Навъсен понеделникът студен, ...