Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта, ...

Започвам това си кратко есе с признанието, че уважавам женския пол значително повече от мъжкия. Може би защото, по стечение на обстоятелствата, в моя живот жените са играли по-голяма роля от мъжете. В добавка, те винаги са били по-точни и коректни в онзи тип взаимоотношения, които обикновено наричам ...

Въпросът е съвсем резонен. Дори бих се учудил крайно много, ако има гражданин на тази страна, живеещ в нея, който да не си го е задал. Никой не отрича заслугите на г-жа Манолова като омбудсман. Именно те са в основата на нейната популярност понастоящем. Тя дори напусна собствената си партия, за да с ...

Зограф... 2
В букаците забутан
столетен манастир
от Времето порутен
посреща ме със мир... ...

Когато си в чуждо гнездо,
есента ти прилича на зима.
Дори малката дъждовна капка
ти изглежда, като пороен дъжд,
а лекия полъх на вятъра, като ураган. ...

Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака, ...

- За какво мислиш, че живеем? Какъв е смисълът на нашия живот? - ме попита един път Добриня.
- Струва ми се, че отговорът на този въпрос е извън нашето съзнание. - отговорих аз.
- Хубаво е, че мислиш така. На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Но цел на живота трябва да имат всички. Може ...

Музика и текст: Никос Карвелас
Към оня, ниския, не хвърляй поглед кос –
на бой е малък, ала никак не е прост.
Котарак е с дързост лъвска
дребосъкът с вратовръзка. ...

Намаляха, хептен малко останаха кръчмите. Истинските – ония, в крайните квартали, в забутаните улички, полуосветени от далечна улична лампа, с мигащи крушки из задимените помещения. Където ходенето до тоалетната е подвиг – по-голям от пресичането на Саргасово море пешком. Пък и малцина рискуват да г ...

Най-мразя да правя каквото кажат.
Омразата да газят, да вдигат врява
и да унижават.
Пред мен те се изправят,
купищата демонични тела, искащи, съскащи ...

Откъснах съхнещ стрък …от есента,
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи, ...

Те крещят, те пищят и се раздират-
Разпадат се на хиляди парчета,
Сенките им идат от далеч - от отвъдното,
на души измъчени, неотмъстени.
Явяват се по мръкнало, по съмнало, ...

Обрулихме набързо дъхавата круша.
Прибрахме се в апартамента си тристаен.
Отдавна свикнали с уюта му задушен,
забравихме пръстта в земята как ухае.
С размах премрежихме на слънцето очите, ...

За вярата...онази, същата ,която ни крепи!?
И в нощите безсънни... покой ни подарява
таз същата която хляба ,подсладява и
давани ,вяра и мечти...
О душа,царице бяла ,пеперуда в свят горчив,жрице на безкрайна сила, ...

Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих. ...

МАЙСКОЕ УТРО
Жена его Пересветом называет, потому что только ночью работает, - он ночной таксист. Таксист скомкал в кулаке комок бумаги, на котором были написаны цифры его ушедшей с вечера и до утра жизни, положил в карман высчитанную «кастрюлю». Глаза устали смотреть на мутное волнение брызжущего н ...

Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми. ...

Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме. ...

... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...

Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...

Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...

Случайно я срещнах - душата си сродна -
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича... ...

От устните ти - зрели вишни,
аз пия пролетна наслада.
Не стигат думите всевишни,
за да гасят любовна клада.
Кипи любовно вино в бъчва ...

Преваля̀
този есенен дъжд
и разголи
тази липсваща нежност ...
А дланите, ...

Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...

Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж ...

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му – злобна сган.
Захвърлен в тягостната яма, ...

Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите, ...

Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър, ...

Вчера регистрирах спeсимен,
образец от подписа de-jure.
Важно в постмодерния канон
е да отделяш "аз" от "право".
Документи с променен статус ...

Мъжете от моето племе...
Мъжете от моето племе
във ласките си били сдържани и груби –
само деца да направят
слизали от конете ...

Лекари...
Тази наша тревожна
и безсънна Професия!...
Без Душа невъзможна е,
както обич без песен... ...

на С...
Не осъзнала някога раздялата
ти питаш ме сега за „втори шанс“...
– Какво да кажа?... Мисля си, че цялата
любов я „изразходвахме“ в аванс!... ...