След закуската на мама
сутрин бързаха те двама,
да не би да закъснеят.
Тя, за да не огладнеят,
слагаше им в две кутии ...

Кой оркестъра покани,
у дома да се пресели?
Зет заврян дано да стане,
тъщата да го весели.
Там - под черепа скрибуца, ...

–Тази работа, брат'чед, вече на нищо не прилича. И това ако е живот, здраве му кажи. А едно време беше съвсем друго. – отсече старият дявол и отпи от мръсната чаша.
–Прав си, брат'чед, прав си – съгласи се рогатият му събеседник.
–Прав съм, я! – разфилософства се пак първият. – То това си е чиста по ...

Бас и вокал - Лазар Цветанов
Текст, музика, китара и вокал - Димитър Палански
Ударни, клавири и техническа обработка - Филип Наков
Аранжимент - от всекиго по нещо

Живееше един човек. Макар глаголът да е преувеличение. Какъв живот без късмет?
Но той оцеляваше. Въпреки постоянните беди и бедствия, които се стоварваха все върху му.
Дъжд да няма – от чешмата вода ще изригне и ще го накваси точно на централния площад. Сухо да е – ще се спъне и пльосне по нос тъкмо ...

Трия, трия аз билетче,
но не става, не спорѝ.
Друг си купи самолетче
и на воля си лети.
Трия, трия, не подбирам ...

Подари ми кокиченце бяло
със зелени листенца - сълзи.
На полето в слог оживяло
сред студените мартенски дни.
Подари ми кокиченце живо, ...

***
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...

Разгъвам леглото си походно
За теб си мисля похотно

Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...

Времето е сиво, с малко цветове.
Не се усеща вкус, дори на живина.
Безкрайно простиращи се брегове
дори светлината носи горчивина,
И във сивото време безкрайно ...

Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки.
С палка можеш ли затвори устни? ...

На 2 февруари се навършват 77 години от края на Сталинградската битка която обръща хода на Втората световна война. Доста търсих стихотворение за превод по този случай, прерових близо 200 – военни и следвоенни, но някак си не успях да харесам – твърде много патос и ненавист към врага имаше в повечето ...

Изгубена се лутам аз самата,
празно ми е в сърцето,
наранена е до скръб душата,
но тихичко поглеждам към небето...
С молитва гледам, продължавам, ...

За мен ли тази нощ се взираш в мрака,
за мен ли още пазиш нежни думи
и още се надяваш да дочакаш
пожарът да избухне помежду ни.
Пътеките към тебе са обрасли ...

I'm so broken.
You broke me.
You left another to put the pieces together.
But i go from boy to boy,
Waiting for you. ...

В напуст, монотонно отиващ си ден,
до малък фонтан изнамерих прохлада.
Подхвърлих монета на просяк злочест,
усмихна се той. Аз изпитах досада.
Не. Той не бе просяк. Обърнах се пак- ...

Част 3
Бриана вървеше бавно през приемната, почти влачейки крака, а стомахът ѝ се свиваше от тревога все повече с всяка стъпка. Тя стискаше свещта със син пламък пред себе си за насока и се стараеше да игнорира спомените, които нахлуваха в главата ѝ неканени.
Когато преди четиридесет години Елхраикс ...

Крия се в ъгъл, мрачен и тих,
сълзите не познавам, не мога да плача.
Изливам тъгата си в поредния стих,
а кожата мигом настръхва, остава такава.
Плувам в скръб и отчаяние, ...

Ако знаех как се обича жена като теб
Щях да кажа най-вярната дума
Да направя най-милия жест
Да се боря тебе да имам
Ако усетих страстта ти навреме ...

В никакъв случай не можех да кажа, че това бе Жоте. Макар да бях присъствал на един от спектаклите му, аз го познавах повече от разказите на другите. Чаках пред едно гише и той мина с някаква бланка, попита ме : “ Извинете тук ли е за комисията по авторско право?”, отговорих положително, а един мой ...

По една ще дарявам на ден -
само сутрин докато ме гледаш
как отпивам горчиво кафе
и косите небрежно разресвам.
По едничка – да стане копнеж, ...

Появихме се незнайно как
и разблъскахме природата с ритници.
Примирихме се с жега и със сняг,
поставихме се над животни и над птици.
Навсякъде без мисъл леем кръв, ...

Вероятно, в някой от празничните дни на декември 1999. година,
Данаилови са осъществили най-съкровената си мечта.
Ако пък не е било сбъдване на мечта, а празничен инцидент,
то не бих могъл да бъда по-задължен на случайността,
защото 9 месеца след последния декември на 90-те, в 15:40, ...

Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...

Желания
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган; ...

(поема)
Аз малък бях, но в паметта ми
все още образът е жив:
-В нощта витаеха закани
над огънят ни треперлив ...

Той е тук. Дойде. Най-после!
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...

В болка аз тъжа,
че дух иска път да намери,
но вижда сал една лъжа
и от боязън ще трепери.
И няма връщане назад - ...

Студът отмина.
Идва сякаш лято,
по къщите остават
зимните палта,
шумят в небе крила ...

Имам правото да си направя грешките,
да си допия бавно дългата вина,
да бъда част от глупавите, смешните
и после даже да не помня за това.
Дори да ми оспорва някой правото, ...

Каза "Не" и си тръгна...
Аз останах смразен.
Любовта ми изтръгна
и я хвърли по мен.
А светът затрептя ...

вагон-ресторант
два пътя се пресичат
пред чаша вино
*
Чувствата ...