Хей, Приятел, за миг се поспри,
за Доброто с теб да поспорим!
Да си кажем, очи във очи,
за какво ние двама се борим.
Някак важен по пътя минаваш, ...

Къщичка за птици събира
множественото число на
вяра.
Настанена обич срича
пълнозвучни редки ...

Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална, ...

Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...

Колко много ли скрил си само в две изречения,
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си! ...

Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...

Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете, срешете им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел - поникнал сред нивите.
Не унивайте мои добри петолиния, ...

Ех, морска болест —
л ю б о в, нелечима и
моресравнима!...

цветен венец — и
къдрици разрошващ и
сърцеразкошващ

Аз може да съм мъничко изгубена
като светулчица останала на светло,
като щурче във песента залутано,
в скалите остри - безконечно ехо.
Аз може да съм мъничко изгубена ...

Коледна приказка
Александър Куприн
Превод от руски език: Георги Карадобрев
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място. Още от малко коренче, лишен от живителна топлина и свет ...

любовта е и
своего рода мисия
„вземи си я“

Толкова лесно е да ме лъжеш,
когато се спускам с тролея към вас.
Тогава един слънчев сноп
от софийския залез
блести по ръба на клуб "Ялта" ...

Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших ...

Искам твоето лице прекрасно, сладко, някак детско и красиво.
Искам твойте пръсти нежни, меки и жадуващи за мойта плът.
Искам твоите очи кафяви, потънали навътре в мен.
Искам твоя допир нежен, да не спирам да усещам.
Искам твоя глас да чуя как желае ме без спирка. ...

Утро:23.07.2017.
Изгрява Слънцето... Небето ясно...
До мен лениво се изтягаш ти...
О, винаги е толкова прекрасно,
когато се събуждам със мечти!... ...

Утро в Южния пасифик
Нехаен бриз щом облаци подкара
отнякъде по нощното небе,
звездите плахи в луда надпревара
побягнаха... И утрото дойде... ...

Обичам да пътувам, с кола, автобус или влак. Обичам да разглеждам природата, градовете и селата. Всеки ден пътувах с рейса до работата, от моя град до другия град и минавах през няколко села. Почти до детайли бях научила маршрута. Обичам да наблюдавам поляните, дърветата, облаците, планината в далеч ...

Като вирус си!
Заразяваш с поглед!
По-устойчив си от новия ***!
По кожата оставаш
не за часове, а за години! ...

разпръсна се на
букви Любовта и по
Земята всички
кътчета в Светѝ места
превърна с доблест Кръстна

Всички много си приличаме. Особено в дни като днешния. Еднакви сме в подобни моменти. Всички имаме мнение. Изразяваме го. Спонтанно. Непринудено. Това е хубаво. Правим го многократно. Ежедневно. Съществува и причина. Основателна. Поводът е един. От нов световен ред, до нечувана заради жестокостта си ...

Да устремя ли поглед към небето,
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече ...

Ще пишем стратегия.
За оцеляването.
За възстановяването.
За развитието.
Ще съжаляваме. ...

Във време на болест и зараза,
светът силно ни наказа,
промени се всичко за момент
и направи всеки човек ужасен.
Стресът влезе през вратата силно ...

На Ирина
Както бях добро ергенче,
леко палаво момченце,
на екрана яхнах конче,
много буйно вихрогонче! ...

Улиците пусти, прозорецът и аз.
Гледаме се като непознати.
В този късен нощен час
нанякъде избяга и сънят ми.
Може би е там, до реката, ...

Седемте Рилси
езера! — Копнее по
тях всяка зора!...

Nonna Maria trascorre un periodo in ospedale perché le sue condizioni di salute non sono delle migliori. È stanca, emaciata dalla dura vita di campagna e forse non trova stimoli per riprendere a vivere con tutte le sue forze. I medici riescono a curare al meglio la sua astenia ma consigliano di segu ...

Я да видим сега, защо в някои държави N се полагат толкова много грижи за хората над 65. То просто да им завидиш. Първото което ми хрумва е, че
6 + 5 = 11.
Опс! Това число не ви ли напомня за 11 септември 2001 г. и случката с близнаците в Манхатън? Нищо чудно и тук да има пръст дългата ръка на терор ...

Хей! Хич не ме посочвай с пръсти криви!
Косата скрий! Блести ми, нищо лично
Душата ми ли? Мълния е - жива,
изпепелява пъкъл - еднолично.
И с черна маска хич не си помагаш, ...

Днес небето съблича си сивата риза,
изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,
а реката ги мие разхлажда ги бриза,
гали с клоните крехки на бяла бреза.
Тишината е слязла, по камъни стъпва ...

22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до . Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, за ...

Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови,
Видов ден пак за вас ще ме сети!
Не, не искам за себе си нищо. ...

На Коко
който всеки ден ми показва колко е хубаво да бъда себе си
и ме търпи :)
Не се предавам
да съм щастлива и аз заслужавам. ...