Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...

3. Носталгия
Днес пристигаш, есен мила,
но защо не си щастлива?
С вятъра студен от Рила
слезе тъжна и мъглива. ...

След теб заключих се. Завинаги.
Домът. Душата си. Едно сърце.
Не искам никой в мене да се скита!
Да бъда крепост в нечии ръце...
И този път ще се загубя повече. ...

Не сънувам вече сънища.
Не са за мен.
Отдавна изтрих линията,
водеща към мен.
Не сънувам вече сънища – ...

О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...

Понякога заради един човек се кълнеш, че ще си винаги негов и ще го обичаш до края...и след това,
но когато забележиш, че няма смисъл и се откажеш, тогава какво?
Излиза ли, че не си верен на любовта, че не го обичаш, че не изгаряш за него, а всъщност е точно обратното...
Когато видиш, че няма смисъл ...

Колко трудно е да бъдеш днес ти човек,
в свят, изпълнен със завист и злоба, нали!?
Да запазиш в теб ценностите от миналия век,
да остане детето в теб, или го няма вече, дали?
Колко трудно е да бъдеш човек сега, ...

Слънцето наднича страхливо...
Студен, суров,
изпълващ дробовете...
Въздух...
Ароматът на зима, ...

Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония откриваш,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се боиш душата да изливаш,
за чужда болка да скърбиш не се свениш, ...

Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...

Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...

Бодлива си, ах колко си бодлива!
Отъркам ли се в тебе ще кървя!
Но знам - отвътре си красива.
Превързах се. Спокойно! Ще търпя...
От тръните направих ти корона. ...

Гледат сеира,
как кмет се избира.
И не гласуват,
а после - псуват.
ПИ

Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...

Песни, танци, веселба,
във Омайната гора.
Феи щастие бродират
и принцесите гримират.
Бал ще има на Доброто – ...

Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...

Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...

Е, твой съм!... Да прощава Господ,
какво намислил е - не знам?...
Но дар от Него съм ти просто!
Любов неземна ще ти дам!...
Със панделка!... Подарък същи! ...

По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...

Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...

Звъннах му... Събрах смелост и набрах номера му... Бях пила, на трезва глава нямах смелостта да го направя... Е, телефонът набираше... Сигнал свободно... Пиийп... Пийййп... Пийййп и в последният момент вдига... Божичко... Онемях! Не знаех какво да кажа, но и той мълчеше... Седяхме и мълчахме... Аз в ...

- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си т ...

She is different. She'd knit up her necklaces, shining with colours
and she'd stretch them to heaven like rainbow of brightness and air.
And to her every person and bird would enrich the town square.
She's not hungry, she'd breakfast with sun cake that morning uncovers.
She would frighten you, weari ...

Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...

Може сън да е било́!...
Във една гора измислена
и във нереален ден –
чудесата май наистина
случват се сега пред мен... ...

В съавторство с Anita765 (Ани Монева)
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е, ...

Да, плакал съм!... И днес на филми плача.
За срам не смятам мъжките сълзи!...
Да плачеш - свръхчувствителен си, значи -
докосват те човешките съдби!...
Детенце бях и срещнах скръб огромна, ...

за просветление
налага се учение
до умопомрачение

Градим живота си трудно ...
аз - земната, ти - от мечтите.
Делим си го до секунда ...
от основата до висините.
Трудни сме за партньори, ...

Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побес ...

Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...

Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...

Там де Балканът велик,
окичен с битки, либето
хубаво събира своите
чудодейни билки.
Проливат кръв юнашка, мъжка ...

Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...