Един приятел болен е от левкимия.
Боже, моля те, таз душа спаси я!
Кратък е животът на човека
и е към отвъдното тъжна пътека.
Болести, мъки има на този свят, ...

Празни хора, фалш, празни идеали,
какво тук значи някаква си личност*?
Уж сме будни хора, а повечето са заспали,
приятели уж, само пред екрана, трагичност!
Тук всеки пише се на другия приятел, ...

пàзи —
да се дава —
от (само)забрава
.......................................
алтернанивно: ...

Грешен ли за тебе бях,
че правех те щаслива?
Боли, това разбрах.
Жалко е, че си толкова красива.
Кажи ми скъпа моя, ...

Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...

Седиме на по бира и двамата мърмориме.
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...

У наше село всички сме сериозни! Ако не вярвате, питайте Пешо кръчмаря - всяка вечер му правим оборот-оборот и половина, близо два. От обороти е заприличал на центрофуга у чутурата, все едно е въртян в пералня, а лимбата му сочи навсякъде. Това било от центробежните сили, ни каза един научен сътрудн ...

Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ...

ОВЦЕ
( Из ума на един обикновен ученик )
Една овца, две овце, три...
Седя на чина с умно изражение аз.
- Ах, звънец – казвам. – Звънни! ...

Настоятелни
са в любовта, бидейки
състоятелни
и настъпателни, и
уж — доброжелателни...

По повод стихотворението на Yuri Yovev ,,С Моника Белучи"
Презрял ерген го знаеха Митака
и беше наближил петдесетака.
От многото избиране на булка,
остана сам – изсъхнала шушулка. ...

Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ...

Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца, ...

Потри ръце доволно
плагиата.
Отново стадото му дойно
във него бе нахранило ламята...
Очи зарови в чуждите творби - ...

В главата ми бе страшна бъркотия
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...

Ето, ти ме научи
че страхът не е пречка
сама да вървя
и да чакам от теб
да ми бъдеш спасител ...

Дните като броеница
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха. ...

Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...

Пета песен от моя нов албум. Композицията е изцяло посветена на най-скъпия ми и първи музикален инструмент, който ме запали към музиката преди почти тридесет години...
Приятно слушане и не се притеснявайте да коментирате!

Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев
Аранжимент: Стефан Маринов

Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...

Прощално
Последният ми пристан е земята.
Ще ме прегърне в хладната си гръд.
Но тя ще ме лиши от светлината
като поеме тленната ми плът. ...

- Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено ...

Тя го гледаше с очи насълзени
той я хвана за ръка.
Те знаеха, че любовта умира
и застинаха тихичко в ноща.
Какво се случи те се питат. ...

Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска
че провира ръце помежду ни -
да заплита в телата ни сенки ...

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

Запази ми последния спомен
в отредения кът с чудеса!
Като вопъл внезапно отронен
сякаш чувам отново гласа…
Подари ми море от надежда ...

Ще дойдеш ли във тъжната ми стая?
Под слънчеви звезди да спим.
Аз плахо питам те, макар да зная...
мечтите можем с тебе да делим.
Ще дойдеш ли във моя свят измислен? ...

Сядам рядко след заплата
със колежки на по бира -
Тичам бързо при жената,
у дома да се прибирам!
Но веднъж това се случи - ...

Дъждът е кос, вали назад.
А зад
решетката
отчетлива
на жиците с метални мисли – ...

Save Tonight
Go on and close the curtains
'Cause all we need is candlelight
You and me, and a bottle of wine
To hold you tonight ...

Пресно пенсионираният полицай Станков се обръща към свой колега:
Петров, как ме намираш?
- Не разбирам какво ме питаш, Станков!
Станков: Абе, по случай пенсионирането ходих на фризьор да ме понакъдри малко. Та затова те попитах - как изглеждам.
Петров: Приличаш ми на непораснал трол! ...

Представлението привършва. Прав съм.
Трябва да се ръкопляска...
Така е с всеки край дочакан –
бил той тъжен, смешен или смахнат ...
Влязъл си да видиш, да преживееш, ...

Безсмислено е да затварям,
звъниш у мене постоянно...