През хиляди запалени години -
запалени от радост и мечти,
от чувства неми или живи,
разпалени от яростни войни ...
се носят в мигове на вечност ...

Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
тичах в ширините под небето
и докосвах всички върхове!
На реката бистра до Балкана ...

Мамо, сняг навънка вали!
С тати купихте шейната!
Снежни топки кой ще прави,
да се бием вън с децата?
Помня детските години ... ...

В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - премин ...

Никак не е лесно
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите, ...

За какво ми е телевизор -
аз имам безбрежна душа.
Влаковете свистят тъй близо,
а аз ги долавям едва.
Криви са ми вече думите, ...

Разтапям се при мисълта за Теб!
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете ...

Батко съм, батко!
Мъничко братче
роди ми се през нощта.
Кроткият пламък
в очите на тате ...

Ако имах луната,
щях да я прегърна,
за да ми върне душата,
запявайки с красотата.
От нейната усмивка плаках, ...

Какво е тишината?
Миг покой, преди светът ти да избухне
И твоето аз преди да рухне,
И всичко в теб да се разтвори
И всяка клетка да отвори. ...

Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстр ...

Иска ми се нещо, но не го умея,
поне едно стихотворение да го изпея,
чудя се на песен, дали ще бъде красиво,
но не мога, защото пея фалшиво...
Чудих се и почнах да се питам, ...

Не е ли хубаво в края
на всеки делничен ден,
ти да знаеш, аз да зная,
че съм с теб и ти си с мен.
Па́ макар и пиперливи, ...

Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".
Безпомощно сърце мълви: "Прости, ...

От завесите звездни късам нощно небе –
овкусявам салата с «Дисниленд по китайски»,
ръся въглени с лудост в адски люто шкембе
от зимуващи раци, уж живели по райски...
В полунощ режа час от забравени страсти, ...

Когато малкото е всичко,
когато мечтите нямат сенки,
а полетите не чакат сънищата
и нямат нужда от парашут,
тъй както и Коледното вълшебство ...

От усмивките светли в албума,
където греят любими лица,
си направих топла дъга,
да ме сгрява в студ и тъма.
И приседнах без глас и без думи ...

Шаранът ще стане вкусен,мислеше си Ана, беше му сложила лук, орехи и лимон. Искаше да зарадва мъжа си. Извади рибата от печката и я сложи на масата. Наближаваше времето съпруга й да се върне от работа. И той си дойде късно вечерта на три гроздови.
- Глупачка с глупачките, миналата година ти казах, ч ...

Тази утрин небето отвън
снежени стихове тихо шепти.
Тази утрин е приказен сън,
сняг над пътя в бяло искри.
Тази утрин - лирика нежна, ...

Гошко имаше приятел!
Да, приятел!
Една Звездичка
му беше приятел!
Наистина, приятел! ...

Вълшебна приказка...
(внезапен каприз)
Остров във морето нейде
във вълните скрит... Незнаен...
Сутрин във зората грейвал, ...

Добре дошла
По „Призрачно пиано - iskra1979
Знаеш ли колко много тела,
копнеят за нежна прегръдка?
И толкова много души, ...

Текст и музика: Румен Касабов
Вокал: Румен Касабов
Китари: Румен Касабов
Ударни инструменти: Румен Касабов
Back Ground китарен синтезатор, запис и мастеринг: Наско Христов ...

Коледа, уютен дом,
празнична елха, камина...
Би изпълнила и том
пасторалната картина.
Тиха музика звучи, ...

Пътници-друмници, бродим безспир,
стръмните кози пътеки,
трудно изкачваме, търсейки мир,
Бог е високо, далеко...
Пламъче живо в потопи, беди, ...

От средни стойности живот зашит,
с дебелата игла изкърпва дните...
И няма сила в теб да заглуши
порязващо как чупят се мечтите!
Колетът ще тежи след двайсти грам... ...

И с цялото си Аз да ме погълнеш.
Да ме изпиеш.
Да потъна.
Да ме няма.
Да бъда нищо… Части да съм. Пъзел. ...

Щастлива Коледа и Нова Година,
слънце и усмивки нека има,
бяла обич да звъни в душата,
волен полет да радва крилата.
Да сбъдне всеки своята мечта, ...

Винаги съм вярвал във доброто
човешкото, истинско добро.
Онуй което дарява радост на сърцето,
премахва лигавото зло.
Поетът стиховете пише, не за туй ...

Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти, ...

В света лукав, препълнен с лицемерие,
пропит от мъст, лъжа и егоизъм,
където властва (май) високомерното,
във който е на мода (все) цинизмът,
а алчността се пада оправдаема, ...

Не ме интересуват хорските насоки,
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.
Крият мисли в пущинака, ...

Какво ще оставиш кажи след себе си?
Живял ли си или просто съществувал?
Човече ти вървиш по земята а оставяш ли следи?
Стига си се оплаквал и оправдавал, помисли!
Създаде ли семейство, отгледа ли деца, ...

Пропука се...
Строшена цялост в безвремие на тих кошмар.
А нищото - раздира с болка душа, присвила се от страх.
Ридание изхвърлено с прибоя - напира с глух замах.
И нейде - в слегнат от надежди мрак оттеква тъп шамар. ...

Ден в небето
де дете се рей
в мъгла на
безгрижна
младост и игра. ...