Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...

Цяла нощ цигулка свири в душата ми,
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно, ...

Да чуя блага новина
и днес е рядката ми радост.
И туй е лошата страна
за старост, даже и за младост.
Добрите днеска новини ...

Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...

- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...

Купон е и всички сме се събрали,
наблюдавам те, какво искаш знам,
зная, не идвай при мене разбра ли,
ще съм сляп наивник, всичко ще ти дам.
Веднъж бях наивник сляп ала за кратко, ...

Днес пуснах синия екран да видя новините
и гледам като истукан – не вярвам на очите:
Не карантина – людска гмеж по улиците родни
без маски се разхожда веч' народът ни свободно.
Корона-вируси „пане” сервират в ресторанта ...

В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...

Предисловие:
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...

Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...

Не усещам крилете ви, ангели!
Стана трудно и сложно да вярвам...
Във тревата перата ви паднали
утешават душата на вятъра.
И не чувам небесните песни... ...

Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
по цяла нощ бели овчици броя.
По цял ден препускам от стая във стая,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Светът ни прекрасен, заключи го тая ...

Аз летя високо в небесата
въздухът свисти покрай ушите.
Тялото ми плува в синевата,
всички пътища са ми открити.
Нейде там далече долу в мрака ...

‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака. ...

Дунапрен трудно можеше да обясни с какво точно го завладя Стела. Сините очи, одухотвотеното излъчване, стройното тяло? Или всичко това заедно? Беше виждал много мацки с подобни качества, но при Стела имаше нещо различно, недоловимо. Синьото в очите, излъчването на лицето, тялото – всичко беше точно ...

Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обр ...

Гурбетчийството дава и взема... на цена бая висока,
не говорим за материалното, а съвсем в друга насока!
Идвайки, видимото ни беше ясно, но другото тъй неясно,
и ето, точно от невидимото останахме всички тъй на тясно!
С годините децата отраснаха, и разминахме се генерации, ...

Прибирам се.
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
с една короно мишка
А кога се прибрало ...

Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...

Няма да е все така! -
вярвам го и отстоявам,
нищо, че сега светът
тъне в облачна забрава.
Че с отрязани крила ...

Свободата, Санчо, тя е жива!
Кой затворил е душа с катанец?
Само слободията убива.
Щом и дон Кихот е самозванец.
Куци кранти все галоп сънуват. ...

Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката, ...

ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...

Научих се да те обичам,
не беше лесно – отдалече...
Когато слънцето изтича,
когато заревото чезне.
Научих се да те откривам ...

Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Виж, дъга ще сваля - да ни топли по път.
Знам, че майка не съм. В сън простенеш ли: Мамо!
Ще съм просто жената от земната твърд.
Дай ръка, виж гореща е моята, пáри, ...

Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш, докато вечер се събличам пред огледалото, и за това как искащ и молещ ще се разпадаш на малки частици, които ще те теглят към тялото, което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал неприлично денем в мислите си, в миговете на мъжка самота, преди мен, когато ...

Нощта спуска се навън,
но няма покой, няма сън.
Пред тъма нямаме сила,
мнозина досега е убила.
Хиляди са жертвите вече, ...

Криза в цирка! И на слона
му порастнаха рога -
дава младата слоница
секс-услуги за храна!
Слонът чак сивее мрачно - ...

Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие, ...

Отворих плахо и безнадеждно едното око.
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължи ...

Всичко ужким е същото,
само дето не мога
да протегна ръка,
да го пипна.
Да усетя със ноздри ...

Поезията е безсмъртна птица.
Тя прелита от душа на душа
и от век на век.