Международен хоров фестивал за камерни хорове и вокални ансамбли
Крагуевац, Сърбия
18-23 август 2019г
Пътуваме за Сърбия с момичетата от „Гласовете на Орфей” и тяхната диригентка Венеция Караманова. Формацията се самоиздържа чрез членски внос от самите участници. Ръководителят няма хонорар. Репетира ...

Навървили са се, навървили
гладните вълци щърбави.
Кметските листи препълнили
залъгват агнета щурави.
Клечат, дебнат край обора ...

Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ...

Понякога душата си оставяш в стих,
а никой него не разбира...
Нечут остава тъжният ти вик
и ехото дори не ти отвръща от ефира...
Въздъхваш тежко... Може би друг път ...

Баба Иванка е била сестра на дядо ми Пешо по майчина линия. Дядо Пешо и баба Пека, така ѝ викахме всички, казваше се Петрана, каката на дядо ми. Баба е била лична мома, попадийска щерка, а дядо ми обикновен дърводелец, и техните не са я давали на дядо, но момата му пристанала, и работата станала. Та ...

Тоз Таласъм
къде ли броди
и детството скъпо
бързо споходи
лятото вмъкна ...

Още месец агонията ми ще продължи.
Още месец ще затъвам в блатото.
Още месец душата ми безмълвно ще тъжи
не само, за това че не си до мен,
а и заради хората бездушни, ...

Когато се затворят всичките врати,
когато всички в миг те изоставят
и ти останеш сам и без мечти.
Когато всички тебе те забравят
сред простотия, пошлост и лъжи. ...

от утробата на майката природа
вече седем небеса разкритие
раждат се любов и обич
..............................
ех — възхита е

Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. ...

Пристигат в онази, самотната гара,
качват се, слизат, релси пресичат.
Някой е тъжен, други е с вяра,
а има и хора, които обичат.
И всеки от тях идва за влака, ...

Надявам се да си отида тихо.
Защото тъй и - тихичко, живях
в кюшенцето на времевия ритъм.
В съня ми. Ще долавям детски смях
и босите топуркащи крачета ...

Вървя си аз и си вървя
през гъстата мъгла
на град обречен,
от любовта отдавна отречен.
Вървя си аз и си вървя. ...

Над реки и над полета, скрили есенни листа –
в град творили две момчета за човешката съдба.
Този свят е тъй огромен и се движи все напред!
Ще харижа нежен спомен и ще литна към Тибет.
Любовта какво ли струва и дели ли се надве? ...

Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя? ...

И аз там ще ида
някой Божи ден -
като Клеопатра при Изида,
уви, ще дойде мрак студен...
И аз вървя по този път, ...

Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене, ...

Щастие, къде си ти?! Къде?!
Аз те търся по чужди пътеки,
аз те търся в далечни страни.
Може би си зад седем морета,
може би си зад сто планини! ...

Музика и текст - традиционни.
Ах, зайче, зайче, ти немирно, търсиш си май беля.
Дупки щом ринеш в чужди градини, чака те, знай, беда.
Дупки щом ринеш в чужди градини, чака те, знай, беда.
Ах, зайче, зайче, ти немирно, търсиш си май беля. ...

Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих, ...

месечѝнко льо —
душѝнко льо — кръжиш и
òбично не спиш
месечѝнко льо —
картинко льо — блестиш — за ...

Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ч ...

Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...

Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами? ...

22.09.2017.
(експромт)
Сиви облаци надвисли –
всеки миг ще завали...
Тъжно бродят, тъжни мисли, ...

Едмунд Ванс Кук - Как загина?
Справи ли се с тази неприятност, която дойде на пътят ти,
весел, с решително сърце ?
Или скри лицето си от светлината на деня,
със трепереща душа и уплашен ? ...

Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.
На хълма скубе есенна тревица, ...

02.09.2019
Боже,опази мъжете...
В град голям площад известен е събрал
тълпа бунтовна.И само от жени!Сеир...
Около тях-мъже,но никой нищо не разбрал ...

Променяме се – в бъдеще няма да перем и сушим найлонови торбички, а ще го правят роботите…
В джунглата е страхотна суша. Вчера празнуваха рождения ден на Маугли…
Много от действията на властта са неясни, но правилни, разбира се…
Тя е цялата празник – присъствието й е празник, отсъствието също…
Какво ...

Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дъ ...

Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...

В тази тиха,тъмна нощ
любовта все тъй силно пламти.
И сякаш пронизват ме с нож
в сърцето прехвърчат искри.
Навярно подсказват ми нещо ...

Не вярвам, че животът ми е повече от едно дръпване на цигара и дим.

Вятъра на промяната
ме научи,
да съм тази, която съм днес...
Да съм силна и отстояваща себе си..,
Кой обаче ще ме научи да живея ...

Дойдох при теб, море,
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...

Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм. ...

Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се съ ...