Честно да ви призная от малка обичам цветята. И птичките. И това как природата оживяваше пред очите ми. Но градинарството никога не ми се е отдавало особено. И все пак една пролет успях да си засадя зюмбюли и други цветя. Знам какво ще кажете? Защо точно зюмбюли? Нали розите са най-красивите цветя? ...

Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...

Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден, ...

Писък на жена
В мрака на нощта
Тишината разруши
През къща или две
Притихнало сърце ...

Живот ли е живота
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени... ...

Обречени на Вечност...
От новините: „Опасен астероид лети към Земята“...
26.01.2020 „Нов, неизвестен до сега, вирус идва
от Китай и се разпространява по це-
лия свят“ ...

Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...

Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците без лък ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?
А отлетиш ли ще се слегне прах, ...

Подпряна на кабрио мощно,
със спукана гума – мекица,
оглежда се Пена тревожно –
блондинка и баш хубавица.
Отдолу, настъпил си голфа, ...

Ско́чи Койна бо́йна на двора,
залюля се яко стобора!
Изхвърчаха два падпадъка,
приключи́ им рязко фъндъ́ка!
Търчи́ Илия да се скрие, ...

Празна ми е чашата, Другарю...
вчера беше смотаняк!
Днеска пурата ти не догаря,
без изискан стар коняк!
Чин деляхме и ми идва много, ...

За лошо ли или добро,
аз гледам през едно прозорче.
Не искам злато, ни сребро,
а само къщичка със дворче.
Аз искам този малък дом ...

За виното говорим с обожание.
Устните потръпват, душата ни мълчи.
За нощите, пропити с отчаяние.
Погледи се сблъскват, сърцето пак крещи.
За любов ли ний сме жадни още? ...

Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи, ...

Полегнала е Тодора
дибидюс гола на двора,
слънчев загар да събира,
мулатки да конкурира.
Врътка разнопосочно ...

За мнозина Божият Син е вероятно религиозна измислица. Така масово си мислят атеистите. Те не изпитват и милиграм почит и страхопочитание към Него. Смея да ги уверя, при това с Неговите думи:
"Истина, истина ви казвам, те вече получават своето възмездие..."
в обратното. Лично аз съм изпитвал върху с ...

Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.
Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси, ...

Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи – плакани, изстрадани. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад ...

Когато косачът коси,
а ти си цъфтиш сред ливада;
тогава дали за награда
заслужил си или не си
блажения рай или ада – ...

Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават ...

Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...

Как времето да окова?
Как да го спра да не излита?
Как да те скрия за един безкраен ден?
Как да открадна тази тишина
от твоето дихание пропита? ...

В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна
на ангелско сияние от антиплът.
И в паметта безмилостно отеква ...

Ще изпитам съвсем мъничко болка, като при евтаназия.
Ще изтека между запетаите преди да съм донаписана.
Във едната ръка за кураж ще стисна фантазиите си,
а във другата-кой каквото ми е харизал, по милост.
Едно леко убождане и движенията ще се превърнат в картини. ...

Понякога те искам като вятър –
под дрехите ми дръзко да проникваш...
и странна лудост ме обзема някак
и безпокойство, че с това ще свикна...
Понякога те искам като вино – ...

Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност! ...

Покани ме в тишината,
в този светъл и уютен ден.
Погали с лъчите си зората,
знай живея, щом близо си до мен.
В ласките ти аз витая - ...

лапавица през
февруари — шляпат
спомени — уж стари
......................................................................
алтернативно: ...

Ти си моят блян –
болка и копнеж.
Ти си дявол,
провокиращ ме все да те желая.
Ти си моят страх – ...

Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.
Счупен е фарът, не сочи надежда. ...

Превърна ме във призрак словоблуден
и на стената сложи кръст с кандило,
повика поп съвсем да ме изстърже,
защото съм бодяла като шило.
Остави лампата навън да свети, ...