Да вярваш, това значи да обичаш,
да носиш Бог в своето сърце!
Не само вярващ себе си да наричаш,
отиди на черква, заведи и своето дете.
Да вярваш, това значи да прощаваш, ...

Стенание...
къс птичи писък,
гнездо, от клоните паднало,
или звук на счупено стъкло,
а може би плач на ранено дърво... ...

Завърнах се.
И той ме чакаше.
Обикновен.
И приливно студен.
Измръзнал във прегръдките на зимата. ...

розо —
цвете
на
цветята —
размечтавай ...

– Ей момче – как се казваш!
– Както татко!
– Добре! А татко ти как се казва?
– Ами защо как?! Нали ти казах. Както мен!
– Ясно! ...

Утихва денят
в шепот, стъпки и шума.
Ухае на смях.
Сянка на чинар.
Полъхва мечта за цвят. ...

Сънувах те, беше част от онези тъмни сънища,
които не искаш да ти се случват.
Дори и в онзи, несъзнаван свят – ти си там.
Събудих се с онова мрачно чувство, приличащо
на депресия. ...

Развява пъстра циганска пола
отново Есента. И ме прегръща.
Усмивката ѝ – гузна. Заваля
в прозореца на старата ни къща.
Изплуваха чадърите внезапно – ...

Замечтано гледам Луната,
напомня ми за тебе тя –
за любовта и за жената –
тези хубави цветя.
И имат те приятна миризма – ...

Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...

Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...

Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...

Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все ...

Щастливо оженен и зет задомен,
бай Петър монтьорът изкара късмет.
За седмица само остана ерген,
жена му спечели от "златен" билет.
На Пукет*, ще тръгва с малко багаж, ...

"Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите." Оскар Уайлд
Назад не се обръщай!... И не спирай!
Днес миналото е откъснат лист!...
Самичък пътя си напред избирай,
нагоре гледай - към небесна вис!... ...

Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...

Животът ни носи изобилие
с успех се увенчава моето усилие
да творя, да случвам, да дерзая...
Мечтите си да сбъдвам аз желая!
Богата съм душевно на любов, ...

От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...

Ерос Рамацоти - Ние сме
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Dario Faini (Dardust), Eros Ramazzotti & Federica Abbate
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Няма да скрия, че за това заглавие ме подсети любима моя италианска песен от края на 60-те години, нашумяла след фестивала в Сан Ремо през 1969г. : "Quando L' Amore Diventa Poesia" /в превод от италиански: "Когато Любовта се превръща в Поезия"/:
https://www.youtube.com/watch?v=-HQ9NZ3IJ7w
А конкретн ...

Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...

Като ятото прелетни птици,
отлетяха познати връстници...
Имената им вече са спомени
във сърцата на близките сломени.
Днес с тъга се потапям отново - ...

Отчаян съм от махмурлука!
Пак цепи ме нещастната глава!
Ще я захвърля на боклука,
та да се свърши бързо със това!
Върлуват махмурлии-мисли, ...

Днес просто поисках зад булото скрита
сеир да погледам, сеир на Съдбата –
как гърчи се бавно, как страда превита,
в очите как гледа я участ зъбата.
С насмешка да дърпам и късам конците ...

Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...

Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.
Будката е на ъгъла. И пред нея – паркирана кола. Наполовина върху тротоара – таман да закрие безопасния път на пешеходцит ...

Есенно пустее домът на щъркелите.
Няколкото листа - септемврийски наематели, отдавна са се изнесли, забравяйки да си платят сметките.
Ноемврийският вятър се е самонастанил
в него и вместо да ремонтира по цял ден празнува с неговата приятелка - мъглата.
Две комшийски врабчета си говорят колко неприст ...

Ваканция. Дочаках я. Най-после.
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...

Аз искам, искам значи мога,
това е девизът на зодята на лъва.
Ще вярвам, ще се боря, ще мечтая,
за да сбъднеш мечта трябва борба!
Аз искам да се събуждам с усмивка, ...

Две жарки кафеви искри,
ще срещаш все сред тълпата.
Две любящи кафеви очи,
на твоята стара позната.
Изтръпват при всяко движение, ...

Свирката изплака, а влакът пак изпъшка,
бавно се откъсна от стария перон.
От устните ми тихо изплъзна се въздишка,
една сълза догони последния вагон.
Релсите протягат две ръце към тебе, ...

Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...