Променяме се ден след ден
и аз, и ти, и всички на земята.
Променяме се някак безнадеждно
и в сърцето носим чувства най-различни,
избери си пътя и другар който да те следва, ...

Пет стиха написах за тебе
и всички във коша стоят.
И сълзите си там ще оставя
върху горещите думи да валят.
Дано изтрият всичко, ...

Непоносимо да виждам, безсилна
пред себе си ръцете ти силни
Като сладка примамка
за рибите речни
са те изящно скроени ...

"Животът е всичко.
И всичко е живот.
Без него ние сме нищо –
поредния запълнен гроб."
Колко страшно това звучи! ...

Аз съм третият брат
и на всички познат,
който влиза в двубоя с ламята.
Аз съм третият брат.
Знае целият град, ...

Ти имаш име. Аз пък съм безименна.
Не искам никой да ме помни.
Че спомен означава да съм минало,
запуснат храм с изстинали икони.
Желая да съм, като вятъра, ...

Жега е. Термометъра бие рекорди,
всеки търси спасение,
потят се дори адовите порти -
Бирата е социално явление!
Наздраве! Шишето е буца от лед, ...

Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...

Снощи гледах предаване по БНТ по случай 60 годишнината и. Да има още много по 60! Не знам защо, това ме разчувства и насочи към мисли за любовта. Преди да ги споделя с вас, да ви кажа, че записите с младите Емил Димитров, Борислав Грънчаров, Паша Христова, Г. Парцалев, Калоянчев, Лолова, Мутафова, к ...

Питате се докъде ли
приказката бяхме спрели
и какво се с Меца случи?
Който иска - ще научи.
Трима тръгнаха нататък. ...

Животът илюзия ли е?
Игра ли е животът?
Игра на рулетка!
Играеш, губиш
и отново играеш, ...

Ти си лъжкиня. А днес е неделя.
Пред огледалото – шум и мъгла.
Аз, подчинена на чуждата воля,
остра и бляскава като игла,
пак си бродирам живот разпокъсан, ...

На пейка, в края на парка седеше тя. Красива и нежна. Красота, облагородена от мъдростта на годините. Бе минала през мимолетните чувства на пролетта, когато влюбванията бяха на всеки дъх. Изгаряла в топлината на лятото и търсела слънцето в сърцето на любимия. Есента носеше духа на красивата жена, ко ...

Мъжки грях
Дали докрай грехът ми ще тежи
и ще боли сърцето и душата?
Ако заплача моите сълзи
едва ли ще прогонят самотата? ...

Любовта не знае да прощава
Ако някога ти кажа "Сбогом"
вълните ти след мен не укротявай,
вдигни се смело, не моли за прошка,
прегърни прибоя, после само ... бягай! ...

Котки в залеза танцуват и в авлѝя се тълпят,
лодки въз вълните плуват и далеко се топят.
Гарван грачи, хора крачат и умора ги гори...
Пак ли плачем до палача на погубени мечти?
Диви дюни се усмихват, те видели са света. ...

ЛЮБОВТА МИ КЪМ ПОЕЗИЯТА, КЪМ ХОРАТА, КЪМ СВЕТА
(Превод от босненски)
Интервю с Латинка-Златна – поет и преводач (България)
Автор: Ибрахим Османбашич
„Любовта ми към поезията, към хората, към света и вярата ми, че тази антология ще обединява и вдъхновява читателите за общи действия и мисли с тези нар ...

от перач(к)и на
парѝ една страна се
славно разорѝ
от перач(к)и на
парѝ една страна се ...

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът веднага го премести в приказката „1000 желания вече изпълнени“.
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ...

Здравейте отново, скъпи приятели и мили хора в този необикновен свят на откровения и духовна красота!
Споделям с вас и втората композиция от моя нов проект, явяваща се нещо като продължение на въведението, което направих с първата и подсказва за третата, която ще даде и името на целия проект.
Приятн ...

За младостта ще ти разкажа, сине,
за трепетите недоизживяни.
То беше, сякаш, преди сто години...
Най-живата любов е премълчаната...
Тя всяка нощ в съня ми идва боса, ...

Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...

Ние сме заседналият куршум в дулото
на българският преход.

Мирише ми на пушек.
И димят
запалените есенни листа.
На куп
с греблото в двора ...

И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изл ...

Цопва парцалът в легена...
Цоп...цоп...цоп...
Женски, нежни ръце...
Биг Бен* брои... кръгъл час...
Бам...бам...бам... ...

Сърцето ми ранено пак кърви.
Душата ми е плачеща китара.
На път към неизвестното поемам,
какво ли утре ме очаква…
Мечти, илюзии – измама ли са, ...

Идва Септември бавно и кротко.
Леко небръснат, леко унесен.
С пъстри очи е , с тиха походка...
Чуй, тананика си някаква песен.
А пък до него , пищна и зряла, ...

Ето - връзваме кончéто.
Стигнахме до там, където
най-щастливата Мецана
кръста на Мечока хвана
и потеглиха полека ...

Раздяла
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ...

Приятелството,не е предателство!
Не заменка на чувства...то е разбиране,
подкрепа,съчувствие ,дела пълни с разбиране.
И дори да сбъркаме да бъдем отново обичани.
Неразбрани от много...но подкрепени от тях ...

Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ...

Далеч
Отиде Тя далеч от мен,
посърна мойта радост,
угасна светъл ден
без Нея – светлина ...

Разрушаването на Берлинската стена беше грешка.
Тя трябваше да остане – символно. От нея да се бяха сътворили врати – прозорци. И не железни, а ефирни завеси трябваше да има. Да минава всеки покрай тях. И да помни.
Демокрацията дойде да руши – видяла в слънцето заря, тя ослепи индивидите, както обич ...