Тя гореше и изгаряше в Любовта
със всеки свой дъх...
И всеки туптеж на сърцето и
изпомпваше пламъците във вените и...
Тя беше влюбена до безумие... ...

Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...

А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза ...

Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...

Красива си, когато спиш,
след диви бури укротена.
С дъха си в моя се топиш,
пълзиш по крехките ми вени.
А аз в самотния ти сън ...

Разлистваш ме бавно...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие ...

Родих се, за да плувам
в морето...
Чаках то да стане тихо
и спокойно...
...а морето бушуваше, ...

Хайде, Боже, не ме щади.
Нарежи по един домат.
От ракийката ми сипи.
Гост съм ти аз, от този свят.
Казват, че Ти, си наше момче. ...

Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?
Ще ми простиш ли ти, това не зная! ...

Разгърни ме като книга,
прелисти ме,
прочети душата ми
и ми разгадай сюжета
на съдбата. ...

или Ромската кметица
„Бог не е отговорът, той е въпросът.“
Тома Аквински
Страната няма нужда от будители,
по медии простаците вилнеят, ...

Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...

Там далеч, в едно селце
растеше мъничко момче.
Играеше с петлите на игри,
бяха му приятели добри.
Сутрин, щом стане от леглото, ...

КНИГАТА НА ОПАСНИТЕ ТАЙНИ
или защо децата трябва да знаят всичко
Беше започнала пролетта и нашите познайници Дара-Дар-Дарена,братът й близнак Дарко и приятелката им принцеса Русалия, отидоха на гости на бабата на близнаците, Ара. В нейната къща имаше какви ли не чудни неща: къщичка в клоните на веко ...

Тя е кръг
с център - Умът.
Разстоянието до сърцето е радиус.
Няколко стъпки до теб
и геометрията започва. ...

Луната днес не беше цяла.
Навъсено надничаше, безгласна.
Едната ѝ страна - почти лилава,
а другата прекрасна.
Дали звездите са ѝ скучни? ...

Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи, ...

Автор: Величка Николова -Литатру
Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти! ...

Когато те гледат невинни очи
и виждат едно съвършенство,
когато в прегръдката детска личи,
че в тебе открива блаженство,
когато те стига един нежен звук, ...

Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...

Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...

Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...

Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...

Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...

Свят на тайни и загадки,
митове, легенди кратки.
Свят роден през вековете,
свят роден от световете...
Преди пра-пра векове, ...

Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства ...

Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...