Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...

Пред теб девойко запевам,
що си ме мен приемала.
За недъзите дето последвам,
срещу мене си нищо казала.
Любов от тебе щом вземам, ...

Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светли ...

Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...

Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...

Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда нерав ...

Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...

Есен е.
Дъх на минзухари
листа втъкават
земния килим
небето носи ...

Посвещавам това есе на големия български мислител - Кубрат Томов. Мир на праха му!
На 4 януари 2016г., на 78 годишна възраст, си отиде от този свят един забележителен български мислител - Кубрат Томов. Той беше аристократ по дух и по излъчване. Финесът на обноските му и забележителната му научна инт ...

Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...

Като бистри сили,
като мен и теб – на кон.
Като гривеста раздумка,
като истински приятел.

Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...

След бурята лежим, притихна всичко.
В завесите развратно утрото се киска.
Ти гушиш се – приятно и различно.
Ухаеш сънено – очи престорено ще стискам.
Зърната ти са сочни, леко потни, ...

Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас, ...

Животът кратък е - искра във мрака!
Мигом святкаш, сетне гаснеш в миг,
озаряваш за секунда тъмнината
и изгасваш, със сподавен вик!
Отлиташ с вопъл зъл в безкрая, ...

Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди, ...

There Will Always Be Something To Do
Edgar Albert Guest
There will always be something to do, my boy;
There will always be wrongs to right;
There will always be need for a manly breed ...

Жена, като острие на бръснач,
като милваща врата гилотина,
като сълза на палач
попиваща в късче коприна.
С замах отваря райския портал, ...

О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...

Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището ...

Почти изчезна
речечистотата от
света... горката...

Взирах се дълго,
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...

„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...

И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...

Разтанцувай тази тишина.
Разпечатай нежно станиола.
Фин бонбон съм, бързо се топя
и по теб потича алкохолът.
Разбълбукай тихата вода. ...

Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...

Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...

Българийо, ти необятен земен рай,
природа дивна с красота без край!
Планински хребети, реки, море
в недрата ти оглежда се лазурното небе.
История носиш в сърцето си ти ...

Върви по тясната пътека
дори трънлива да е тя
в Господа е скрит успеха
знай вярата, че е борба,
и славният венец красив е ...

Ето - денят ще си отива,
нощ своите криле ще разпери
и душа в нея ще заспива,
след като от болка ще трепери.
И ще чезнат слънчеви лъчи, ...

Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...

Джорджа - Най-хубавият ми ден
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia) & Emanuel Loiacono
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа) & Емануел Лояконо ...

След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...

Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...

Аз лекарите ще помоля
да не ме събуждат,
нека във съня неусетно
да престъпя към смъртта.
Тогава душата ми ...

Още умирам, когато те видя!
За миг ли, за два ли, сърцето ще спре!
Очите проблясват - тез пламъци диви!
Още треперя от гласа-кадифе!
Още не мога без любов да живея! ...