Под езика си имам гъдел,
непрекъснато човъркане...
Ще изплюя нещо, което не трябва,
ще ти кажа какво в теб ме грабва...
Онова чувство да си под чехъл, ...

Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...

Докога да изчаквам за края си?
Ако никога той не пристигне?
А надеждата тъжно ухае
като цвете в сърцето затиснато.
Под самотни години тревожност ...

Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие, ...

Едно горещо лято във Улцин.
И ледена прегръдка на море
с невидим многопръстен галещ бриз,
рисуващ свои нови светове.
Безкрайно ситен пясък, като сол, ...

Престъпно ли е, ако обичам до безумие,
извън пределите дори на невъзможното?
Ако любов единствено в ума ми е,
и моята любима е иконата,
в нозете на която се обричам. ...

Нямам вече,
какво да ти кажа.
Много е късно
и няма завръщане.
Всичко, ...

От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...

Усмивката ти ме топли още,
ти си слънцето за мен.
Но при толкоз самотни нощи
как да съм засмен?
На розата увяхнала ...

Юни!
Мирис на череши,
кайсии
скрити сред листа
в оранж ...

Понякога усещам се, невидим.
Дотолкова, че търся се в мъглата,
в чиято непрогледност има митове,
как водела до пълна слепота...
Тогава те събирам в мойте шепи, ...

Блеснá. Вълни. Сом.
Примамка. Улов. Скара.
Гуляй. Жени. Ром.
Гора. Трева. Пън.
Следи. Кошута. Пáра. ...

На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...

Този текст за песен е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) – "Фотографката и дъжда". Давам права на Антоан да използва текста за създаването на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/fotografkata ...

Тъй кратко беше хубавото лято!
Внезапно после
всичко пожълтя.
В коктейлната чаша на тъгата,
се смеси слънце ...

Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...

Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...

Късметът ми със теб не знам дали е луд.
Не мисля, че е толкоз от значение.
Ти знаеш моето към тебе отношение -
Обичам те! - и с туй съм горд!
По пътя ще вървя, в очите ти загледан. ...

По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...

когато тръгнахме към края
бяхме влюбени с нея,
винаги гледахме се в очи
и вървяхме без времето да пречи,
на пътните ни маркировки ...

Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен, ...

Ще те дочакам
с плахото вълнение
на юнските вълни,
копнеещи за бъдещите бурни вечери,
споделени с преминаващите ...

Полунощ ли е
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...

Изгубих си пантофката на Пепеляшка.
Затичах боса по брега.
Морето – приказна каляска,
вълната – фея розова в нощта.
Звездите – мънички фенери, ...

Всички понесохме своите удари.
Срещи. Раздели съдбовни. И загуби...
Рядко печелехме. По-често губехме.
В битки с живота и днес оцеляваме...
Всички научихме тежки уроци. ...

Юни е мъжкият месец. Месецът на близнаците. Двете души. Заключени в съмненията си. Потопени в задвижващото се общо. Подарен хаос. Очаквания. Тишина. Буря. Няколко въпроса. Къс отговор. Датата на двете двойки. Образуващи едно число. Отражението на лявата и дясната страна. Различията. Обединени в повъ ...

Мечтите ми дишат. Предчувстват екстаз!
Ще дойдеш ли? Чакам те в стаята аз.
Докосва сърцето ми живата жар.
Не знаеш, че вече си мой господар.
Отпивам на глътки надежден балсам. ...

"Който трупа знание, трупа тъга." –
туй са мислили древните за мъдростта.
Да си умен, значи да си зрял,
да имаш опит, много да си видял.
Мъдрият вижда туй, що другите не могат ...

Патент
Ако ще да идете заедно на края на света,
или пред олтара 100 пъти да вричате горещо...
Тя никога няма да бъде целувана така,
както аз от тебе на последната ни среща... ...

Как си, Радост? Вече мина време.
Много ли е, малко ли – не зная.
Колкото със теб да се погледнем.
Колкото със теб да се забравим.
Свиква се със всичко, общо взето. ...

Радушно приемаш раздялата наша
посрещаш поредния делник без мен,
не скърцам със зъби, не чупя и чаши,
скучаеш навярно, но мислиш за мен.
А щом на жената ѝ писне веднъж, ...

Със стоманени клещи, върховете държат сиви облаци
и прилича небето на опушен, зловещ похлупак.
Зрее мрачно суров ураган. Висините отровени
с гръмотевичен тътен крещят, че ранени са пак.
Върховете държат – безкомпромисни, твърди пазители ...

Пътя Нагоре
Разказ от Георги Гълъбов
Настаниха ги в стая срещу стълбите, водещи надолу към парното помещение и банята. В другия край на коридора се намираше огромна умивалня и тоалетна. Самата стая имаше три легла с по две одеяла, чисти чаршафи и калъфки, радиатор. Голата крушка, висяща от тавана до ...

19. Паметникът и хамалинът
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да с ...

Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години ...

Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...

Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...