Звездите обичам
защото си в тях
в олтар се обричам
с душа те видях
решетките чупя ...

Синьо небе, синьо море.
Корабче бяло
в душата ми плува.
Само вода е,
къде да се спре? ...

Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...

И Обичта, и
Любовта — закрила са
от Бог и сила!...

Под робството на
синята кръв — червена
шурти ли, шурти...

Че изневяра
наранява, Бòже, уж
не осъзнава...

Остани при мен
да помечтая още малко
като във филм
макар и с друг герой
Не искам! ...

Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...

Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива, ...

" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
Рачко Пръдлето , "Под игото".
"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?" ...

Да си вземем довиждане, с теб, мое лято,
виждам, че бързаш да тръгнеш от тук.
Събрало си птици в голямото ято,
и заедно с тях отиваш на юг.
Не искаш да бъдеш дълго с мен, ...

не, не беше приказка за лека нощ,
аз не бях с червена шапка,
нито се убодох на вретено,
нито ми заседна хапка,
но беше някакси вълшебно ...

Как живеем в царството на вещите?
Единствено само ний си знаем как!
Изречем ли думи - от горещите
за срещи започваме да си мечтаем пак!
Обичаме ли да се залъгваме със страстите? ...

Мой първи трепет си оставаш.
Красива като роза, като капчици роса.
На всякъде, любовта си всяваш.
Развейки твоята коса.
Усмивка тъй прекрасна, ...

Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали? ...

Ребро ли е? Съмнявам се. Не мога
с една едничка кост да обясня
творението искрено от Бога
наречено от нежността... жена.
Без нея, зная, няма да ме има, ...

БюНе си клошарка, ти си хубавица,
ала робиня все си на тирани.
Как издържаш, моя мъченице,
с тези гнойни, нечовешки рани?
И до кога съдбата ще решават, ...

Излязъл бях за гъби в планината.
Вървях в гората, гледах си в краката,
когато, иззад боровата шума,
изникна една африканска чума.
Тя кàза: ...

НЕ СПИРАЙ
Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато. ...

Поиска да си с мен и не попита
какво ли искам аз от тази среща.
Сънят ми като слънчице политна
и исках да ти кажа важно нещо.
Човек един до мен да е копнея, ...

Вървиме двама през града
навели поглед в тъмнината.
Не говорим нии за самота, но
сякаш плаче тя сред тишината.
Вървим с ръце студени ...

Нека направим света по-добро място!
Нека всички станем едно!
Нека започнем отначало,
но всичко с добро!

Вдъхновено от песента
" Ъгълна същност" на Б. Беров
Ти в ъгълната същност на нещата
притиснал си човешкия закон.
Зачеркнал си от таблицата щатна ...

Но като див уханен дъжд
Трепкат пак звездици южни,
поточе нейде ромони...
Дните са бездънно тъжни,
че моя рицар ме рани... ...

НАЯВЕ СЛАБАК, НА СЪН ЮНАК: НАЧАЛОТО
Живееше някога едно момче, единствено дете на много грижовни родители. Роди се преди времето си, боледуваше често и си остана слабичко и нежно, въпреки грижите на близките си. Милян, така се казваше той, много искаше да тича с другите деца, да играе по цял ден и д ...

Вечно гладната Лисана
пак подуши таралеж.
Хукна бързо да го хване
по пътеката със скреж!
Скоро зърна го в гората ...

началото на всички начала
мерилото на всички мерила
светилото на всички светила
кърмилото на всички кърмила
махалото на всички махала ...

Тя е тъй чудна, прекрасна,
а ние ни я любим, ни я пазим.
Егото ни сал порасна,
зарад него ние я тровим.
Слепци с очи сме ние, ...

На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.
За здраве свещи той не палел, ...