Не отдавна ми даде отрова,
и пих, ти знаеш, без страх,
а душата ти зла и сурова,
моята стрива на прах.
Сърце ли нямаш се чудя, ...

Да се завърнеш в детството щастливо
е мечта на всеки зрял човек,
да обърнеш времето ни диво,
да останеш там за дълъг век.
Да усетиш пак безгрижието леко, ...

Когато залезеш с луната,
в първите стъпки на дъгата,
нека очите ти заговорят,
когато се стича сълзата.
А любовта, ти я приеми, ...

Първа пролет пукна,
но не за нея.
И часовникът удари тежко,
сякаш бе последна среща.
Беше рано сутринта. ...

Бенковски, Каравелов, Стамболов.
Паисий, Христо Ботев, Яворов.
Симеон Велики, Караджата, Левски.
Борис - кръстител, Самуил, Раковски.
Вапцаров, Вазов, Талев и Алеко. ...

На Ена, с обич
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен. ...

На „шах“ се само
предавай, а и то – по
изключение!...

Бог ни даде въздуха, земята, живота,
душата, сърцето, разума и Сина свой.
С Дух Божи освети нашата самотност,
най Святото за чедото лйбимо свое.
И кръста Синовен, тежък ни даде, ...

По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, ...

Когато покрай мен е пълно с тишина
и непривично времето е спряло,
когато всякаква излишна суета
скимти захвърлена и оголяла,
напира във душата ми мечта – ...

Виж женкарят е тук! Пред домът ти е спрял.
С букет от лалета, бутилка с вино.
Той на гларус прилича. Мъж - идеал!
Панталони със ръб, елегантно сако...
С усмивка блестяща и френски парфюм ...

1. Изкуството не ще здрав разум, а болна душа.
2. Най-голямата мъдрост на живота е да си щастлив с това, което имаш.
3. Алкохолът е най-приятния начин за получаване на частична амнезия.
4. Богатството на езика е свобода за мисълта.
5. Довери болката си - ще откриеш лек, сподели мъката си - ще намери ...

Снежно проблясваща скръб
небрежна.
Ледени ласки, бодли
летежни.
Светещи гроздове в дим ...

Не съм във идеалните стандарти
угоен, алчен, властен непукист -
Съдбата дала ми е други карти,
на неразбран от никого артист.
Играя в празни зали, без овации, ...

Пò за да тежат,
се иска често думи
да се премълчат...

Спри да бягаш от настоящето,
така се спъваш в миналото
и удряш се по бъдещето,
накрая болят мечтите

Не трябва да умираш,
защото има още,
да търсиш и намираш
светулки в летни нощи.
Защото теб те чака ...

Намерих детелина с четири листа,
щастието си го търсих сам сега.
То казват никога не идвало само,
мечта е то,сега само мечта е то!
Четири листа,четири надежди нали, ...

Тихо е, тихо навън,
бледа луната мълчи.
Само звездите насън
мигат с тъжни очи.
Тихо е, тихо навън, ...

Посвещавам на Patrizzia (Надежда Ангелова) с обич и благодарност
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра. ...

Музика за самотно слушане.

***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...

Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...

слънце запотено
лице зачервено
устните сухи
завладяват ме те
какво да направя ...

Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два. ...

Оставих хляб на масата и ябълки червени,
оставих лоши спомени- спомени забвени!
Погледнах през прозореца течаха дни след дни,
а хората минаваха през рамки от мечти.
Оставих свойте грижи, оставих що е в плен, ...

В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно
и трупа мечтите по скъсани листи.
Въздух отровен отваря вратите, ...

Обич - чиста невинност
Любов - могъщо бедствие
Опасно доверие - интимност
Помощ - беда в последствие.
Погалването стана шамар ...

Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ...

Бях мечтател романтичен –
с дух, във облаци витаещ!
Ти жена си с ум практичен
и за чувствата нехаеш!
Аз обичам до полуда, ...

Тази щедрост не ми я хвалете
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...

Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...

Ах, Санторини!
Очите му – сини.
Косата – руса.
Устните с вкус са
на лед и вишни. ...