Завръщане в утрото -
без теб,
ще е странно и
горест изпълва душата...
Завръщане без теб, ...

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

"Кап, чук" -
ронеха се капки по капчука,
но джаза на дъжда
те двамата не чуха...
"Кап, чук" , ...

В мойта, българска градина,
кацна Новата Година.
Струваше ми се позната,
копие бе, на свинята.
Да я пусна ли, кажете? ...

Така стоят нещата,
в които има пръст съдбата -
всеки има квота
за печалба от живота.
Един с много труд и пот, ...

От дебрите на миналото тъмно
ще те измъкна още на разсъмване.
А чашите със вино неизпито
ще бъдат моето прикритие.
Душата ти ранена ще лекувам, ...

Не е виновен вълкът,
що е на власт.
Виновен е балъкът,
що го е издигнал на най-горния пласт.
Не е виновна кликата - злата, ...

Пустинна тиха нощ и тежки мисли,
борба с живот в окови
и една прашинка в космоса говори..
Какво е туй живота - нещо?
Дар от Бога, но защо ли? ...

> Човек се ражда свободен,
>
> а навсякъде е в окови. Фр. Волтер
Философско есе
Всеки човек се ражда свободен. Той е свободен в своите мисли, разсъждения и решения. Свободен е да бъде себе си, да прави това, което обича. Човек сам определя живота си и пътя, който да извърви. Това е негово лично, нео ...

Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...

По кожата ми ще се плъзнеш скришом,
през мислите престъпваш крадешком,
а аз покорно и безпомощно въздишам -
с дихание изкусно скривам стон,
а ти изкусно ще забулиш бурята, ...

КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...

Едно мое старо стихотворение по случай празника на виното:
Когато една мъка те задави
и вярата ти пак се просълзи,
когато Споменът те изостави,
когато мъртви раждат се мечти... ...

Кралят се забавлява.
Прескачат се шутове
по площада.
Салто след салто
мортале. ...

Понякога
пристигаш тихо
като свежия
пролетен дъжд
да разбудиш ...

art is the reward for art
тичам срещу себе си
играя ролята на непознат човек
поправящ чуждо бъдеще
взирам се в бездната ...

Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...

Може би е заблуда,
зрителна немощ, не факт:
пърха в снега пеперуда,
лято в преспи. Но как?
Виждам ли? - Лъжат очите, ...

Късно се сети за мен!...
Ето ме, вече съм тук,
сега те обичам !
Почакай малко, ти –
влюбения от днес. ...

Отново...
Отново с любовта се сбогувам,
дошла за малко при мен.
Пак никаква, малка...
стоплила някой си ден. ...

Не греби от звездите ми с шепи.
Не пръскай със своите, мойто небе.
Сетивата ми вече, за тебе са слепи,
а сърцето ми - него друг го зове.
С тебе сме минало. Не питай защо. ...

Здравей, тишина! Като цезар на хълбок полегнала,
ти преяде ли днес със солени и сладки слова?
И сега ги преживяш унесено сякаш са земели,
не изровени корени в нашия сух кръговрат.
Запомни със слуха на водата и моята истина. ...

Сърцето си давам за теб,
за топлите ти устни.
за топлата ти гръд
да не ме напусне.
Сърцето си давам за теб, ...

Недей да ми четеш от книги!
Тя любовта за всеки е различна.
Обичаш ли? Ти простичко обичаш....
И се оставяш на свойта идентичност.
Не ща да слушам аз за Чехов. ...

Опит за стихотворение
Не зная коя съм,
не зная къде си
и дали ще те видя отново...
Сърцето ми гори за тебе, ...

И с леда понякога се правим
на обвързани,
макар че се избягваме,
когато стане дума
за физическо докосване. ...

Не съм поет
аз просто пиша
това ми носи светлина,
утеха, полет, смисъл
на дните без тъга ...

На масата отсреща ти седиш,
насъскал дързостта си с чаша вино,
преборил се за пост и за престиж
и бодигардове, вместо роднини.
В жената вперил сластните очи, ...

Ако си имах дракон – другар свой,
щях да му се възкача върху крилете.
Да се вълнувам при всеки въздушен завой,
да спестя умората в нозете.
Ако имах дракон ...

Дойди ми, дойди сине Иване,
дойди си, чедо, мани туй имане.
Дойди при майка, остави гурбета
у родно село, чедо тук ти е късмета,
тук ти е късмета. ...

Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...

Нощта е твоя.
Не знам как си успял,
но си пожънал всичките звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш. ...

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

Не могат да бъдат
скрити три неща:
нощното небе
с Луната и звездите,
Слънцето ...

Изпариха се чувствата. Отлетяха на някъде.
Само черна утайка, остана на дъното.
Тя нахрани омразата и горчи във устата ми.
Всяка нощ пропълзява и ме сграбчва за гърлото.
Аз се боря с омразата, но със ноктите хищните, ...