Една сълза се стече в морето,
там, със зародиша...
там, където виждаш небето,
синьо, като морето.
Прости ми за да продължа, ...

Пак ли дъждът е виновен,
че от очите ми се леят сълзи
или моят спомен е греховен.
Пареща капка по лицето ми пълзи.
Очите ти са две блеснали луни, ...

В най-дивото усое на гората
крака преплитал в падналия мрак
и стискал здраво коня за юздата
един загубил се пишман юнак.
Какво е търсил там? Че кой ти казва! ...

> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...

Отдавна, много отдавна, близо до върхът на висока планина живеел овчар. Той имал голямо стадо от овце. Сутрин рано ги изкарвал на паша. Прибирал ги, когато слънцето завършвало своя път над земята. Овчарят обичал всичките си овчици, но най - много една от тях. Тя била цялата бяла, с дълго до земята р ...

Тия скучни лели
с книгите дебели
да вървят при попа!
Аз съм за Потопа
от шеги, закачки ...

В измитите ни под дъжда души
не е ни блудкаво, ни разводнено.
В измитите ни от грима очи,
страхът човешки тихо притаен е.
Небето ни оплаква и сълзи ...

Изгубих се! Не знам защо!
От вятъра ли? От какво?..
Не беше страшно и самотно,
по-скоро, някак си... страхотно!
Усещах покрай мен и друг. ...

Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...

Когато сутрин се събудя
Започвам леко да се чудя
Как аз да се протегна
Без нещо да разтегна.
Въртя глава, крака, ръце ...

Време е да спиме вече,
че нощта дошла е,
тъй дъждовна и студена,
а ние лягаме си пак без време-
самотни и смирени. ...

Опитвам да проправя път през тръните,
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити, ...

Това е животът – уви! –
умираш накрая на пътя,
натрупал злата̀ и пари –
и липса на спомени скъпи.
Блуждае в небето звезда. ...

Краят щастлив
има цветя...
четни.

Sanremo 1996
--------------------------------------------------------
Микеле Дзарило - Слонът и пеперудата
Санремо 1996
----------------------------------------------------------------- ...

Посегнах да те погаля,
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми? ...

Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.
Не ще го моля още сто години ...

една забулена луна
под дантелено одеяло
грациозно пълзи вечерта
по твоето тяло
звездите, нейните деца ...

Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

Спомен, преживяване или едно обикновено чувство.
Какво ли представлява любовта?
Ще ти кажа просто.
Влюбена съм в твоята душа
Всички ще ме питат: ...

Кажи ми, приятелко любима,
дали всичко се измерва със пари?
Дали за нас тъй много значат
скъпи къщи и коли?
Облечени във скъпи дрехи ...

"Ей ти, Перука,
махай се от тука!
Изложи ме, че си калпав,
ще ти сваля скалпа!"

Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи.
А то се бунтуваше, в гърдите кънтеше. ...

Призори щом като слънце изгрее,
рано събуждат се птици небесни...
Тръпне сърцето, душата ми пее,
тръгвам по пътища стръмни и тесни.
Духом минавам над къщи, дворове, ...

Разгорялата се напоследък дискусия за расизма в България покрай една печална футболна проява (България-Англия 0:6, 14.10.2019 г.) възбуди много дебати в обществото, че дори извън него. Възмутените европейски и английски среди се надпревариха да заклеймяват маймунските звуци на тълпата пред неколцина ...

ти ме спечели
още преди да
ми проговориш
видях очите ти
и това ми стигашe ...

Запалете Големия огън
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно. ...

Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна... ...

Започна се! Започна се борбата,
начело кой да бъде днес в гората.
Но с избори – било демократично,
а не с юмруци, грубо и първично.
Животните, щом искат да добруват, ...

Поредният скучен понеделник започваше. Часът бе 7:00 и аз вече бях готова за работа. Тази сутрин отново се събудих без капка желание за живот - нищо ново. Не зная дали се чувствах така поради факта, че седмицата започваше отначало, че сивото еднообразно ежедневие бе изсмукало щастието ми или че прос ...

Аз съм ти запетаята,
между две възклицания,
точката съм накрая ти,
препинателна мания.
Аз съм ти въпросителна, ...

Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.
Пуста цифрова епоха ми докара този гнет. ...

Изтри си следите и тръгна,
жигоса небето със поглед.
От малка светът и изтръгна
едничкия опит за полет.
Любимата мамина дреха ...

Хубаво нещо са това изборите. Висша форма на демокрация. Един път имаш право на четири - пет години да избереш, кой да те управлява, кой да те води към светли бъднини. Та затова реших да се поразходя из Пловдив, да видя, кой какво предлага. Да разбера, какви са посланията на кандидат - кметовете или ...

Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...

"При тебе как е?" - питаш - аз се чудя
да кажа ли за мечките на двора.
Да кажа ли, че трудно се възпирам,
при тях за топло да се сборя.
Не казвам, тих съм и си трая. ...

Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече ...

Пешо горския се втурна в кафене-магазина-кръчмата на Вако Дебелия и викна задъхан:
- Иде!
- Кой? Областният? – попита невъзмутимо Вако и внимателно отне няколко трошици сирене от предназначеното за баба Милкана. Трябваше да бъде точно за 1 лев. Щото на бабата й се ядеше нещо хубаво, а до пенсията ос ...

В косите ми разлистват се снежинки,
навяват мисълта за пряспа бяла,
а младостта ме гледа от предишни снимки
замръзнала и с нито миг неостаряла...
Припомням си за късчетата лудост ...