Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...

Месец септември бе - слънчева есен,
с нея пристигна, приятелко моя!
Влюбена страстно в поета Есенин...
Срещата с тебе е край на застоя.
Влизам отново на живо в играта... ...

Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...

"Малко доносничех като студент,
ама ще ви уча на морал.
Хуля БСП и родния президент,
ама че бях в ДС всеки е разбрал.
Даже болен на работа ходя, ...

(Есе – размисли на една бъдеща учителка)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Трудностите се появиха още при заглавието. Не знаех как да напиша „пътя“. С главна буква или малка? (Учителю – казва Тома, – не знаем къде отиваш. Как ще узн ...

Подари ми това, което усещаш,
подари ми това което желаеш,
подари ми всичко за което се сещаш,
дори въздухът на който ухаеш!
Посвети ми любимата си песен, ...

Извинете ме, ако греша, но моето субективно мнение е, че ние не сме това, за което се мислим, а сме това, което сме замислени да бъдем, началото и краят са в нас, но затвореният кръг е извън нас, той е свише дар, нещо като уравнение с повече от едно неизвестно, хубавото в случая е, че затвореният кр ...

Туп, туп, сърцето нещо ритъма не спазва,
туп, туп, сърцето спомени реди,
и стиска гърлото, а буцата на спомена голяма,
в сърцето много там тежи!
Туп, туп, и тръгва споменът – ...

Зад твърдите черупки на лицата
сред ехтящия безумен смях
под кожените дрехи
раздирани от хилядолетия
сърцето свързано ...

завръщане
празен е столът
на баба

Тази година ще стигне за бюджета…
Реклама. Ако ви е неприятно да виждате паразити по тоалетната чиния, представяте ли си какво им е на тях при гледката нагоре?
Обхваща ме оптимизъм, като сравня България с Украйна. А пък с Белорусия – направо еуфория…
За да дава мъжът повече пари на жена си, е нужно ...

на този свят
по-скоро негостоприемен
сред хората
по-скоро слаби и сами
емоциите ни ...

борбата за власт
и парѝ по светà - го
за(т)рива в пр...хтà

Мълчиш,а моите очи
са речник с думи,
разгърнат винаги
на буква "О".
Поне веднъж го прочети! ...

Обичай ме, каквато съм... такава.
Останалата проза забрави.
Не искам да се топля на жарава,
негаснещо огнище направи!
Обичай ме, такава съм – не ми е ...

Води ме ти където и да е!
Далеч от тук, от сивата тълпа.
Със теб и в Ада ще ми е добре!
Дори и чак до края на света!
Дъхът ти топли моето сърце! ...

Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше ...

Годините са глътки отпити от душата, четяхме по очите, целувахме се страстно
и пееха звездите, пулсираха прекрасно, а днес очите взираме, звездите са
безсънни, мечтите ни са тихи, пътеките безлунни,
минутите на залеза държат ги още будни.
Сърцето е махало във чашата ...

Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, ...

> Откакто свят светува
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...

Живяла отдавна девойка една,
смела, работна и скромна била,
за нейната хубост се чуло навред,
момци най-юначни и умни наглед
стрували дар, да им стане жена, ...

Когато казвах ти да тръгваш,
че ти изобщо не си ми нужен,
Аз всъщност исках страшно да ревнуваш,
да искаш, да копнееш аз да бъда нужна.
Да бъда нужна. ...

Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,
от ненавременни мечти, ...

Живея в Умно село
с приятели добри.
С тях смело и умело
си пием до зори!
С тях всеки пет години ...

Танцуваме. Губя представа,
няма пространство, няма време...
Като че ли кръвта ми се размива,
тече във грешните, във твоите вени.
Ах, нашият интимен, ревностен танц. ...

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

Много неприятна работа е този грип. Стовари ми се на главата в неподходящ момент и се наложи да изляза в болнични. На всичко отгоре ми натресоха един стажант за заместник, който не може да различи вагината от уринарния тракт – ега ти гинеколога, но има от ВМИ диплома като чаршаф. И този същият ще тр ...

Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ...

Аз искам само ти да си до мен!
Не искам нищо друго за награда!
За мен ще бъде празник всеки ден!
Прекрасна си! И толкова си млада!
Очите търсят твоите очи, ...

Бели гълъби
летят над Бухенвалд*...
Тихо е. Тихо...

3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...

Да можех болката от теб да скрия,
любимата да върна, а мене да изтрия..
Намя да ти дам да ме избираш.
Ще тръгна тихо, без да го разбираш.
Ще гледам отдалече как сияеш, ...

Сърцето ми трепти и грее
обич на воля се предава
песен нежна за нашето време се пее
и топъл дар винаги дарява.
Обичаш ли, отдаваш ли сърцето, ...

Седиш пред мен и си празен.
Чупиш пръсти притеснено.
Изглеждаш ми подразнен
с изражение вкаменено.
Кажи какво те мъчи? ...

Бросить все и уехать... к тебе.
Ты только, обязательно, жди!
Мне бы спуститься к Неве,
мне бы увидеть мосты.
Мне бы по Невскому тихо пройтись, ...