Един часовник с две стрелки...
Нормално вижда ти се, но не би!
Нещо случваше се... може би!
Едната на обратно се върти!
...Нямаше случайност тук. ...

Черешите налеят ли се с плод
Обичам да те гледам, как ги хапваш,
по устните ти, как потича сок,
и как да го оближа ме очакваш...
И виждам в тебе своята черешка − ...

> /антиутопия/
>
> Навъсен дъжд кривú очи.
>
> Вл. Маяковски, "Утро" ...

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...

Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса, ...

На този ден в миг билки лековити оживяват,
от Господа те сила чудна получават.
На Еньовден частица къс от себе си им той дарява,
и сила лековита всяка билка днес раздава!
И нощите вълшебни лунни оживяват, ...

Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал. ...

По улиците нощни се разхождам –
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...

Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...

Какво ще вечеряш, ангелогласна,
докато слушаш музиката на Бах?
Крехки котлети от агнешко
с бейби морковчета с картофки?
И ще пиеш гъсто кианти, ...

В него има пориви, мечти,
иска то волно да лети.
Когато то се влюби,
когато сме млади-луди,
то на роза кацва – ...

Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...

Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...

Еньовден е и
духът на лятото е
в билки въплътен

Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...

На Д-р Бианка Габровска
Сетивата
заридаха:
„Без Бианка скръб и пустота е...“
А словата ...

Carpe diem
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока. ...

В кръчмата...5
... от толкоз кръчми по света,
как точно моята улучи?...
– По бóжа милост ли в нощта,
илѝ те Дяволът подучи?... ...

Гласът ти хладен и обидно чужд е:
„Не ще се случи нищо между нас!”
Не настоявам, зная - няма нужда!...
Над чувствата ти никой няма власт!
Във близките ти планове не влизам, ...

Островът...2
Накрая укротиха се водите
на гневният до скоро Океан,
пред нас изкочи Остров от вълните,
а вятърът бе в палмите му там... ...

Нейде в Южните морета...2
Далечен остров в Южните морета,
пиян моряк се клати по брега –
на кея оцелялата корвета
поклаща вятърът, замрял сега... ...

Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът б ...

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...

Искам! Как само искам
да се срещнем горе -
в другите измерения,
любота да се разплиска
като огнено горение! ...

Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...

Самотна сълза се отрони.
От дълбините на душата -
родена е...Погали ме нежно,
остави следа - а тя е солена!
Защо така боли от любовта!? ...

Не се опаковай с вещи от битака.
И не скривай душата си
зад евтини гримаси.
Не насаждай чуждо мнение
по тънката си талия. ...

Очите говорят повече от думи.
Енергията ни трудно се описва...
Само разумът застава помежду ни?
Усети как щастието се разлиства...

Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...

> Това не винаги си ти, защото винаги си друго.
>
> М. Петкова
Изглежда безнадеждно, а е смешно.
Наоколо – парченца нежност чезнат. ...

Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...

Влюби се звезда Зорница,
от горе, от небето
в момък земен юначен,
на нея лика прилика.
Всяка нощ все него сънуваше ...

Не си отиде любовта
със трясък и със жалката измяна.
Не си отиде до сега,
макар и тебе вече да те няма.
Какво ли не направи ти ...

1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...