На разума му дай да мисли.
На чувствата – да си болят!
Духът живота ще осмисли,
ръцете щом не те сърбят...
Пиши, поете невъзможен! ...

***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...

Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайногъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична у ...

По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ...

Следи по устните ти
от моето червило
ще има. Дали друга
ще целуваш, аз пак
при теб ще тичам, за ...

розата обич –
на тръни, уви – дни и
нощи безсънни

​​​​​​Имам чувството, че не се получи както исках...
​​​​​

Замислен човек в кафенето, на маса със надпис ‘Последна’
чете своя вестник
Отсреща в кафето, на маса с надпис ‘Поредна’
Чете своя вестник,
досущ като него ...

'Айде и от мен
нещо по-различно,
леко романтично,
повече лирично,
дори и носталгично, ...

Ще ви разкажа една истинска история, случила се в село Урумбеглий (село Лесово), която неведнъж съм слушал от 95-годишния си баща Ангел Ханджиев. История, която е достойна да бъде описана от великия Йордан Йовков.
Тази сутрин Чираков Митър малко се беше поуспал, не че кой знае колко, но вече се разв ...

Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски) ...

Имах аз хоби любимо –
с него подхранвах мечтата.
Вярвах, че то е значимо
и ще се видя в печата.
Много залагах на него... ...

Колко му е нужно на човек?
Две очи за - красотата,
Две ръце - за любещия вятър,
Две нозе - да стъпва здраво
по земята, ...

Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми тег ...

Ще кажат хората навярно:
-Той ли?-Дявол! Грешник!
Да, отнех на много ангели
правото-да са успешни.
Те вдигаха със мен наздравици, ...

Когато залезе луната,
с отронена сълза...
от приятелска ръка,
надеждата не умря.
Когато цигулка засвири, ...

Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.
През тунели на раздели – с куп апѐли за любов, ...

Не се срамувайте от сълзите си!
Те са най - доброто от вас!

И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...

В мрака ме целуна тя
и изтича към дома!...
Като птица отлетя
палавата ми мома!...
Татко й дано да спи, ...

Катерино моме, от дека идеш –
дека си била?
Дирех те, рано-рано моме
из наща махала.
Дирех те, рано-рано моме ...

Пролет е! Чу ли?
Пролет е вече!
Вятърът който дърветата брули
и зимата - са далече.
-Пролет е! - бадемът възкликна ...

Какво ли ти направих
На душата да ми плюеш
И причина май забравих
Имаш ли така да се надуеш
На гърдите ми изтривалка ...

текст и музика: Светлана Тодорова
пеене: Антоан

Творец бе той с високо самочувствие
във сайтовете поетични с реноме -
Едно обсебващо съзнанието присъствие
говорещо с различни гласове...
Към феновете си бе благ и добродушен, ...

Птичките в очите пеят щом те видят.
Песните в сърцето слушат в полусън.
Розовият изгрев синьото люлее,
облаците пишат ритъма навън.
Нощното е страшно, нощното е мрачно, ...

В пустинята самумът
слънцето подгони
чупи му лъчите
в пясъка ги скри
облакът стихиен ...

На село къщата пропада,
водата вече не тече.
И няма дядо, нито баба,
на стана никой не тъче.
Огнището не грее вече, ...

Ти имаш път кам небесата,
нагоре трябва да вървиш.
По пътя към върха нататък,
как да поемеш трябва да решиш.
И можеш като дим в комина ...

Не знам дали си даваш сметка,
но ние двамата отключихме
на птици безкрилати клетките,
а нашето небе се счупи...
Не знам за теб, но те усещам. ...

Брачната институция
е
създадена
по модела
на масовата екзекуция ...

Хайде всички заедно със мен
да се усмихнем на този хубав и прекрасен ден.
Да запеем песен от сърце
да се хванем за ръце.
Да си кажем колко сме красиви, да покажем любовта ...

Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутен ...