- Три месеца вече по тебе съм луд!
- Не искам да страдаш, така се получи.
- Забравих за радост, умирам от студ!
- Ненужна е твоята вярност на куче.
- Празен и тъжен без теб е тоз град! ...
Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...
ако днес съм тук, а утре не
ще остане ли извън мен част от моето сърце
а ако е пусто то
дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато
как на всичко хубаво гръб обърна ...
Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ...
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
Седяхме на пейката около "Минутка"-та, така се наричаше лавката на територията на поделението, където за войника има всичко: зъбни четки, одеколон, пагони, и други дреболии. Там имаше още и лакомства: консерви, бонбони, вафли, бисквити, шербет и безалкохолно от типа "камбанка" и "фанта". Купихме си ...
Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...
Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ...
***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...
Гъмжи виртуалното пространство от снимки на момичета -
полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...
Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...
Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден, ...
Когато нещо не върви!
Когато, хората са слепи...
не виждат по далече от страха,
загазили сме здраво във душа си.
Нещастници,от страх предали и гордост, ...
Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...
Откакто те няма до мен
душата ми облече се в мълчание.
Дори денят ми да е окрилен,
смехът ми е примесен със ридание.
Прехапвам си усмивките до кръв ...
“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
Не съм мечтал за друго до сега,
на пейката, пред къщата на село,
безгрижен и по детски да стоя,
превръщайки бездействието в дело.
Да гледам пъстротата от коли, ...
Оплака ми се поетеса Мими,
че трудно й е да намира нови рими,
че примерно, да кажем, за любов,
римувала я винаги със... Оф...
Или пък, да речем, любим, ...
В КЛУБА* отдавна си членувам,
САМО Голдъновци сме,
Но мама се натрапи, стихове ми публикува,
"Изгряваща звезда" съм, де.
Той – тати, всъщност, истинският ми стопанин, ...
Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...