Аз вярвам в невъзможните неща,
във чудеса и сбъднатост вълшебна,
в онази непонятна красота
от извора на тайната целебна.
И чувствам, че съм мъничкото семе, ...

Днес ми трябва много тишина.
И съм тиха. Пиша тишина.
И сълзите си тихо да изсипя.
Сама.
Думите безгласно ми се ронят - ...

Когато си в борова гора, а не усещаш
присъствието на Бог,
когато астралния ти близнак се губи
някъде из лабиринтите
на космоса, ...

лирика между бедрата
оплита се в лъжата
езикът - диво, бурно, страстно
опиянява ме опасно
жарта в устата ...

Ще те нарисувам, вярвай ми, с женско изкуство,
с очите си... лешник под мигли от житно сено,
с устните си... макови листчета... огнени чувства,
с пръстите... в трепет устремени към твойто чело,
със сърцето си... капки кръв... рубини в ръцете ти, ...

Русалски пристъпвам по тайни пътеки,
плаща наметнала - сенки безмерни.
Готви Пилата присъди нелеки.
Кръст да кове в полумрак е наченал...
Мами духа ми по ангелски благо ...

На кръстопът, когато срещнеш любовта,
а тя е тиха и не казва много.
Но някак си я чувстваш, че е тя
с надеждата за нещо ново.
От тишината и първичността, разбираш, ...

Не трепват пролетни желания
по общественото тяло!
Тук-таме: предизборни обещания
на агитката. Е, ами хвала!

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше. ...

Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...

(нека) вместо „Дòбър ден!“ - „Добрèйша вечност!“

Живот без вяра тъмна нощ е,
не светят слънцето, луната и звездите.
Но не е страшна просто тъмнината,
а мракът черен във душите.
Без вяра битието губи смисъл, ...

Тръгнах вчера окрилéн
на разходка в планината.
Кучето пое със мен,
сняг нагазихме в гората!
Гледам тънещ във забрава ...

Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...

Когато дори не трябва да си говорим,
за да държим укротени ветровете...
И със себе си разделени се борим,
но пак си пазим взаимно гърбовете...
Помни, че в този свят двама ...

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

От спомена по теб
в душата камъче стои!
Превърта се
и търси мястото без болка,
а спомена изчуква ...

Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...

23:48
“влизам в стаята
търся те под белите завивки
намирам те поседнала на пода
загубвам те обратно, през прозореца” ...

(превод от сръбски)
Има дни, когато мога да се моля лесно,
като че молитвата идва сама от душата ми,
като че Младенецът на ухото ми
шепти с любов и сълзи. ...

И какво, като не ти звъня в почивката?
И какво, като ми нямаш доверие?
Абстинентен глад за една усмивка ли?
(И ако мога да си променя поведението).
И какво, като искаш време със мен? ...

Обичам те!
Ти винаги си
няколко минути преди лятото!
Смрачаваш се,
сгъстяваш се, ...

Старицата преде хиляда нишки,
оплита ги през пръстите и нищи.
И колелото на чекръка трака,
стрелките времеви протакат,
в небесна стая се преплитат ...

Слънчогледите сведоха погледи
пред тъгата ти, майко, поройна.
Твоят плач ни гори, майко. Трови ни.
От вина и от съвест сме болни.
Виж, брегът ще потъне в ръцете ти... ...

Понякога и вещиците плачат.
Чернилката на злото им се утаява,
с усмивка сипват вино на палача си
и в тъмното Луната приласкават.
И злите демони на черните им мисли ...

Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...

Теменуго, цветенце мало, игриво,
от небо ли падна, та синьо си, синьо.
Ил' тебе те майка такава родила,
с лѝце си бело, красиво, красиво.
Кога съм се ази родила, родила ...

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...

Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...

Бяла врана,
избегнала катрана,
мимоходом плъзнала се по тигана
и на всичкото отгоре оцеляла,
пърха ли пърха да вземе да литне. ...

рожден ден
свещичките натежават
с една повече

Два вълка се борят в човешката душа,
според старо предание от някога.
Единия е добър и бял, хората казват,
а другия е лош и черен, така разказват.
Двата вълка се бият, водят борба, ...

> Не ме гледай така, момче.
>
> Адриана Йорданова
Слушай, момче, не ме гледай
влюбено и дръзко през стъклото. ...

Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...

Различни хора, различни идеали,
и аз не съм си идеална,
това навярно всички са разбрали,
човек съм, не съм безгрешна но, морална!
Но образите се кривят, ...

...И ще я гледаш как,
с разперени като криле ръце
тича тя в градини от цветя...
И ще ти се прииска
да я имаш в своите обятия, ...

Да се превърна в морска капка искам
и да усетя сблъсъка с прибоя,
от гъдела на пясък да се кискам,
със бисерните миди да говоря...
И да целувам чайките от плажа ...

Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...