- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...

Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...

Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...

Там има повече звезди,
а сърцето някак си различно тупти.
Там вятърът разпилява мислите,
а слънцето изсушава тъгата, и не спира да свети.
А морето, морето ни люшка на всички посоки, после ни изхвърля на брега, за да ни срещне отново....

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...

Чуждите цветя
не съхнат в твойта ваза!
Мойте първи клюмат все!
Тръпката любовна иска
там на свобода, ...

Зачетен в сутрешния вестник
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.
Проникна слънчев лъч в душата ми, ...

Драги граждани от село,
селяни от градовете!
Днес смирен пред вас, но смело,
моля да ме изберете!
Нямам собствена градинка, ...

Аз ли съм или не съм –
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...

Ти виждал ли си Райската градина?
Докосвал ли си цветната дъга
след дъжд когато вече е преминал?
Обичаш ли поляните с цветя
когато пролетта ги съживява ...

Рисувам
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъжд ...

В малка стая близо до вратата
Мъничко момиче, седнало на стол
Облегнат беше столът кротко до стената
А тя редеше сълзи тихо
и в ръката си държеше дървен кол ...

В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх ...

Празнота, нищо и още празнота
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли ...

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его, ...

Остарях. Помъдрях, но едва ли.
Огледалото нивга не лъже!
А сърцето, умът то не жали!
Кой бездомният вятър, ще върже?
Остарях, но едва ли е драма, ...

Вече ме болят пръстите
от тези кадифени ръкавици.
Искам да садя цветя
с чисто голи ръце,
да ми мирише ...

Не се предавайте, приятели,
я вижте аз как се старая
да бъда още в крак със времето –
не ме е еня хич за края!
То, вече близките, роднините ...

Пърхат криле;
слънчева решетка
от вишнев цвят.
хайку, 17.04.2019 г.

Малко момченце,
с чипо носленце,
живи очички,
като звездички
Щура и тича, ...

Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...

/част - 3/
Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята нежност и на моменти се извиваше в досаден и груб фалц ...

За фея - прекалено съм наднормена.
За вещица - смехът ми здраво куца.
Червена шапка имам, но съм борбена -
вълка преди ловеца ще опуцам.
С пантофки разни хич не се погаждам. ...

Животът – пълна надпревара
със глупости и суета.
Животът – купа със попара,
илюзия на вечността.
И без да искаш ти живееш, ...

Предателството
тръгна от главата
с предшестващ пукот,
чупене на връзки;
надеждите ...

МЪЖКИТЕ ДОСПЕХИ УБИВАТ
Залисана в заблудата на любовта,
дали на случаен признак ги намирах
мъжете, но в съвмесния живот с тях,
че са мъже изобщо не разбирах. ...

Сърцето ми -
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени, ...

Случаен лист, от вятъра отронен,
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?
Случаен лист - невинен като грешка ...

Взират се във нишките очите,
пръстите се мушкат с бързина.
Тупиците тупат, тупат в ритъм
И създават чудна красота!
Уморените ръце не спират ...

Гледам слънцето, гледам луната…
Не знам дали мисълта ми тука следите .
Дали така изглеждат просто нещата
или някой кара колело сред звездите..
Автор Росен Николов © всички права запазени

Скъпи сънародници,
вие сте само закачалка
за шапките на политиците.
Дръжте се, както подобава
на една закачалка! ...

Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ ...

Гъст дим издига се в сърцето на Европа,
във пламъци изгаря символ на Париж.
Обилизва огънят старинна катедрала,
история изгаря древност надживяла.
Дим черен слънцето закрива, ...

Притихнала във шепота на чувствата
един въпрос стихийно връхлетя:
"Душата може ли да бъде чувствана?"
И размислите с вас ще споделя.
Душата често праща ни послания, ...