Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ...

Живея в залеза зад хълма
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока. ...

Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...

Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ...

Просякинята
Студени тротоари. Дъжд, мъгла.
Забързани и безразлични хора.
Трикрако столче. Възрастна жена.
Очите гледат тъжни от умора! ...

Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...

Въпреки това което ти твърдиш
всеки те е виждал в скъпа кола,
мислиш си, че можеш да ме заблудиш,
зная, че с онзи заможен мъж пак си била.
Мислиш, че не зная, но знам защо си с мен, ...

Луните ни, удавени в обичане,
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...

… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...

Реших днес рано питка да замеся,
от птича песен, обич и мерак,
че слънце за невеста ме хареса.
И в златно грейна къщният ми праг.
Мъглата подари ми ситно сито ...

Мое мило дете, не тъгувай,
щом си тръгна оттук някой ден,
към звездите щом отпътувам...
Любовта ми към теб ще е с мен!
Аз от майка си знам, че е редно ...

Не ме интересува! Нямам срам!
Ще бъде по-горещо и от Ада.
Под роклята ти има толкоз плам,
че огъня е като свещ на клада.
Не ме интересува! Романтично? ...

– Аз съм щастлива. Аз съм щастлива. Аз съм щастлива.
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ...

За пореден път спря телевизорът. Необходимост – иначе скоро щеше пак да го счупи. Заради тия марди, които се влачеха по терена и мързеливо си подритваха топката. Накъдето им падне. И понякога напред, към противниковата врата. Изглежда бранеха резултата – ако 0:4 беше резултат за бранене. Но, все пак ...

Приятелите лесно преброявам.
Достатъчно е да се спъна само.
Едните безучастно отминават.
Помагат истинските. Няма драма.
На думи те са много пестеливи. ...

Побоят е над бременна жена.
Нали си е наложила запрѐта
сълзите да пролива през нощта?
Усмихва се, макар и на парчета.
Лицето е орисано на плач – ...

От близостта на хората изгарям,
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими – ...

Пясък, море и спомен в безкрая.
Тъмни сенки в празната стая.
Виждам те, но те няма.
Сънят - видение... измама.
Нощта ме връща на плажа ...

Заради твоята любов се преродих и ти си всичко за мен
Студено е, теб те няма и небето стана сиво
Мога да прекарам хилядa години, докато мечтая как се връщаш при мен,
защото този живот не е живот без теб.
Ще те чакам, защото ти ме научи да живея ...

Маймуна съм. Но не обикновена!
(Макар, че задникът ми все си е червен...)
Обаче аз съм стиховдъхновена
(Познавате ли друг примат кат' мен?)
И пиша винаги за вечните неща! ...

текст: Диман Мавров

Не заспивай когато сърцето боли...
не заспивай, усмихни се и стих
напиши, за болката своя прости си.
Човек си, такъв остани.
Ако в тъмното, сълзите не спират ...

Понякога си толкова далечен.
А устните ти толкова ги няма,
щом тръгне си денят и дойде вечер
и иска ми се просто да сме двамата.
И трябват ми ръцете ти, понеже, ...

Във погледа му колко болка има.
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може ...

Не се променям
Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване. ...

да се сливат
мисъл
и намерение
не бива
да си лош ...

Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тя ...

Понякога искам да бъда вселена,
когато боли и светът е заплакал.
Сърцето кърви, а дали е на сцена
певецът, съдбата на гара дочакал?
Запазени, дните накланят везните, ...

Малика Аян - Без да взимам нищо на сериозно
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Matteo Buzzanca, Malika Ayane, Pacifico [Luigi (Gino) De Crescenzo] & Edwyn Clark Roberts
--------------------------------------------------------------------- ...

> „Глас само и кости остават“
>
> Овидий
Не вярвам, че ще бъда разбран
и пиша, без да зная защо ...

Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ...

8. Животът без Катина
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ...

Баба Меца се събуди
тръгна, но се позагуби
в горичката прекрасна
много тя се позахласна.
Гъби дири за закуска ...

Боуговара
(Каш кая)
Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад
Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре! ...

Пролет
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ...

Под твоето нежно крило,
любовно гнездо направих аз.
С уют безграничен
дарихте.
Сякаш търсихме се, ...