След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере разсичаха екваторията на плажа. Първата от тях отстоеше на разстоя ...

По залез запалих цигара
и дома си с обич поздравих.
Подраних днес на мойта крайна гара,
свечерих се в нея и... благодарих.
Открих се като малка черна точка, ...

Спря дъждът да пада,
слънце грее в небесата,
стопля тревата млада,
сияе над нас дъгата.
Колко е хубава пролетта, ...

Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, ма ...

Като куршуми думите раняват.
Като куршуми могат да убиват.
Говорим, без дори да осъзнаваме,
че казаната дума не се спира...
Понякога е нож, забит в сърцето. ...

Погледна ме в очите и ми каза,
че можеш да обичаш само мен
и двамата потънахме в екстаза
на този ден, с вълшебство зареден.
Поехме по трънливата пътека ...

Леко несериозно за сериозни неща. Донякъде провокирано от "Тайнството" на Мисана
Блаженствам си в нулевата точка. Знам всичко, мога всичко, там съм и нищо и всичко. Свързано съм с всичко –това всичко е и всичко и нищо едновременно и уж съм свързано, а в същото време не съм. Блаженство и пълнота и ед ...

Звъня ти да ти кажа че те обичам,
да споделя с теб мила Любовта.
В съня ми бе ти любима не отричам,
посрещнах с усмивка утринта.
Звъня ти да ти кажа че без теб не мога, ...

Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:

Billie Eilish – Ocean Eyes
I've been watching you
For some time
Can't stop staring
At those ocean eyes ...

Времето както може да лекува, така може и да убива. Когато казваме "убивам си времето" всъщност то ни убива, но го разбираме много по-късно!
Времето няма вина, виновни сме си ние, че сме разчитали на едно голо понятие! Което не ни пречи да се оправдаваме с него!
Спирка "Временна" е временна само за ...

Кратко 2
Прелита ме денят изгряващ
до кафеварката е твоят почерк
разбуден
градът запява монотонна песен ...

Не искам рози.
От приказки.
По ръце.
От коли.
По ребра. ...

Vaya Con Dios*
Замръкнал бях в една Пустиня,
където някога живях
и търсех път, къде да мина,
и Бог с молитва призовах... ...

/Дочуто от ТВ пространството/
Извървяваме трудния път до Голгота,
нарамили тежкия кръст на живота.
Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,
безграничната воля в сърцето стаила. ...

Топли ме, твоето име,
чувствата се бунтуват, обичай ме.
Ласкае ме усмивката нежна,
вярвай при тебе съм в зимата снежна.
Душата ми поема песен тиха, ...

Ти си всичко, което не исках.
И заблудата страшен порок е -
да превърнеш в кошмар тези дни,
от сгрешена и мрачна посока.
Вече никак не те съжалявам. ...

Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...

Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...

Sorry, не колекционирам празни души -
нямам време в излишък да го пилея.
В търсене луднах, но отново сгреших -
не ми е предречено да ви проумея.
Мъжки субекти, гладка текстура - ...

Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...

За вас май аз съм безчувствена,
трагична, цинична и безразлична.
Казвате си - виж, ледена кралица,
губите интерес да ме черпите пица.
Но разбира се и вие сте си прави. ...

Мълчи загадъчно небето.
Една звезда навъсено се мръщи.
Чашата прелива с тишина,
в очакване да влезеш в къщи.
Розата във вазата увяхна. ...

О, ти забравен
и запратен в дъното на Вселената,
разпилян на хиляди късчета дух
и майка на демони!
Ти си жива! ...

Понякога утрин, в най-крехкия миг,
своя пристан намирам на кея.
Вливам се плахо в картина на Моне –
в безкрая като птица се рея.
Съкровени акорди… Филип Паже! ...

Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...

Тръпнеща от споделена любов,
изгарям в последните лъчи на
слънцето. Не искам много
и не търся мечти в общото бъдеще.
Дължи ми съдбата толкова сбъдване - ...

Отивам.
Сега пък ще се влюбя
в дърваря от желязо.
Направих жълти плочки
от слънцето на юга. ...

Какви са твоите ръце?
Такива, дето утешават?
Такива, дето крадат сърце?
Такива, дето своето раздават?
Сключват ли се за молитва, ...

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.
Животът на слънце препича се, ...

Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...

...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...

Душата –
Бог е заключил
всичките и тайни
в телесната обвивка.
Ключът прибрал ...

Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
стопява болките във всяка рана
и прави пролетните чудеса.
И топъл вятър с мириса на пролет ...

Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят ...

Кестени II
В бледосиня надежда се взирам
сякаш късче постлано небе.
Месец май. След дъждовната диря
с бели облаци идвам към теб. ...