/за титаните и божествения извор/
Преди векове, недалече от Варна,
морето где плискало чудни земи,
имало място едно, за което
стара легенда днес думи реди. ...

Светъл лъч си и бяла магия
над живота ми - късче от спомен.
Птици шарени странно мигрират
към оловния свод многотонен...
И в очите най-крехкото лято, ...

Преглътнеш. Мед е, а горчи.
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож. ...

Сипах вино в чашата от пръст.
Щом то докосна всяка песъчинка,
издълбах на дъното ѝ кръст.
И на него те разпънах, синко.
Беше слабо виното - ширата. ...

Моите думи към небето аз отпращам
дето там ми светят хиляди звезди.
С тях аз земните си поздрави изпращам...
Мойто име между тях да се внедри.
Там и за душата място да ми сторят - ...

- Докторът каза, че трябва да сменим ставата. Ако я оставим, ще се изкриви гръбнака, ще се притиснат сърцето и белият дроб...
- Кога трябва? Къде?
- Сега било добре. Преди да стане на 10... Правели ги в България, ама... 10 000! От къде?
- Заем! Иначе кой ще ти даде толкова? Че и за малката трябват т ...

Дядо Мраз, Дядо Мраз
Колко си добър към нас
Даваш ни надежда жива
Че правителството бива
Че са всичките добрички ...

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

- Къде ще ти е удобно да слезеш? – попита ме приятелката ми Сиси.
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...

Разумна съм до мозъка на костите,
въпроси отговори вече не задавам.
На залеза червен посрещам гостите
и с тишината си лечебна ги гощавам.
Изцеждаха нелепи оправдания, ...

- Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...

Дъждът ме целува,
мъглата ме гали.
И все ми се струва,
дете съм на хáли*.
Дошли отдалече ...

Хайде някъде да избягаме!
Да оставим на мѝра тревогите!
По-добре да сме другаде, скарани,
но поне ще вървим в една посока...
Друг е въздуха там - по гарите, ...

Да общуваш с него не е трудно. Разсъждава добре, обича вицовете, гледа да не говори много, а повече да разказва такива. Дотук добре. Но... Колко обича да лъжееее, а самият казва, че не понася лъжи и недомлъвки. Не разбира, че не него лъжат, а той лъже хората. Толкова е прикрит и фалшив, че не може д ...

2.
Но да карам поред...
Трябва да съм внимателен и скрупульозен. Нали разказвам за един само слушател – за себе си...
Поради което мога да бъда честен...
А това не ми се е случвало често в живота... ...

Не съм родена да се състезавам,
а да обичам и на всичко да се радвам.
Само ти най-добре знаеш колко често
истините свои смирено премълчавам.
Защо да побеждавам мислите на другите?! ...

Бяла лунна вечер...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял, ...

Вали.
И в дъждовната вечер,
търся следи,
да ме водят далече
от този сух свят, ...

Тя е родена на 13-ти.
След 20 години се запознахме,
пак на 13-ти.
Сега броя дните,
за да я видя отново. ...

Бъди спокоен щом някой опита
от злоба да ти сложи крак.
Гневът е порок, на който разчита
разумният и хитър враг,
абсурдно може да звучи, ...

Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ...

Докосни ме по ръката като птица,
долетяла да се скрие от студа.
Аз подадох и́ със пръстите трошица,
тя погали ме с нежните си пера.
Докосни ме, ти си приказната птица, ...

Нощта се спуска - звезден прах.
В криле душата се облича.
И полита във съня без страх,
във свят далечен и различен.
Пътува във пространството и времето ...

Заспивам вечер с мислите за тебе
и сутрин се събуждам пак със тях.
А денем пък пред мен по всяко време
изниква твоят образ, твоят смях.
Душата ми… и тя е полудяла – ...

Той имаше мечта. И не една...
Обичаше Родината любима.
Остана в своята страна,
с жена и с двете си деца.
И вярваше, че с честен труд ...

по-тиха съм
от падащ сняг
а още не е наваляло
тази зима
по-искрена ...

Необходимо въведение
Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...
Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде ...

В апартамента беше толкова тихо, тягостно тихо. Телевизорът не можеше да замести истинската човешка реч. Честно казано, чувствах се самотен. Жената пак се беше разсърдила, подбрала децата и отишла при майка си. Това беше редовният ѝ номер. Не го правеше толкова, за да покаже колко съм я наранил аз, ...

Когато започнеш да кроиш планове за живота, значи си престанал да живееш.

С вечер си Есента отива,
в лек полъх се разнася,
щом се полъхът усилва,
вятър студът понася.
Почва дъжд отгоре, ...

Тя - Любовта:!
Дали е и за срамежливите?
Дали е остров някакъв?
Или архипелаг?
И имат ли значение мотивите? ...

Все замислена нещо,
все копнежи са в мен.
Обградена от паважа, грешно!
Чакаща трамвай в дъждовен ден.
В дамската ми чанта ...

> От векове във нашите души
>
> кръстосват саби Дяволът и Бога.
>
> Добрият носи светлина, ...

Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е ...

Аз съм цялата нежност,
усещаш ли?
В уюта на дома ти догарят свещите.
Блещука косата ти тъй мека, изящна.
Зима е... какво пък, ...

Открих си го! Съмишленик, с когото
да тръскаме небето до зори,
преди светът да стане от леглото си,
да изпопадат всичките звезди.
Да съберем пенливото от песни-ручеи, ...

Галена от цветната дъга,
със силния копнеж по свободата,
птицата - забравена съдба-
остана тук, напуснала ятата.
В луди багри на подгонени листа, ...