И в тоя свят нелеп,
Изпълнен със лъжи,свиреп,
ние не се научихме хора да сме
и никога няма да успеем...
Сърдим се, че няма държава ...

х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...

А ти не знаеш колко те обичам.
Защото никога не е достатъчно.
То всеки път е толкова различно.
Най-хубаво, че всъщност - непонятно е...
Обичам те, защото си ми нужна ...

Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...

Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...

Покоят избистря водата,
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...

Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите, ...

Искам да идваш внезапно,
стрелките във полет да спираш
и приказно, невероятно
из вселенската гръд да извираш!
Искам да тръгваш без сбогом, ...

Тази сутрин небето блести.
Слънчев диск плува в него полека.
Той усмихнато милва с лъчи
и морето, и чайчица лека.
Но морето от ревност фучи ...

Любов с вкус на кафе
Не обичам да е сладникава любовта,
както бучите захар в кафето.
Всички онези лигави умалителни имена
са толкова далеч от гласа на сърцето... ...

ПЕСЕН за МОРЕТО
Какви ли тайни криеш ти, море,
скрити в дълбините ти зелени,
а между теб и синьото небе
рибари пак кръстосват уморени. ...

КРЪСТОВДЕН
За вселената как е – малко знаем...
На земята всичко е сякаш познато...
Искаме незнайното да опознаем,
пипнем, или изпитаме с душата... ...

Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, ...

О, пролетно чистене,
Три дена младите булки
как къщата чистят. Големите стаи
трепетно повтарят на прахосмукачка рева.
Чистене страшно! Дванайсти път ...

Жълтите листá
валят в очите ми.
Златен дъжд.Есен.

Сипвай, сипвай брашънце
във врялата водица
и със двете си ръце
бъркай с дървена лъжица!
Със любов и с пот на чело ...

1. Изстраданият успех е двойно по-сладък от всеки друг.
2. Спомените - носталгия по отминалите дни.
3. Съвременните "кръстоносци" отново са в битки за спасение на своя Йерусалим.
4. Интернет - остров на безплатни удоволстия.
5. Световните водачи имат мисия за народно добруване, само у нас – лидерите ...

той е моят принц
но аз не съм неговата принцеса
той е нощта, аз съм денят.
срещаме се някъде тайно по средата.
и там в изгрева знам, че всичко е възможно. ...

Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.
Разтапяше бледите дни. ...

Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка..., ...

Как искам нежно да те галя,
да чуя как бие сърцето ти,
да усещам как треперя
от допира на ръцете ти.
Как искам аз да те целуна, ...

Той идваше със свойта сила мощна ,
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове, ...

Любовен път, килим от рози,
и песен нежна в две сърца,
свързани в мажор от този,
дето е създател на света.
Любовен път, целувката на фея, ...

Родих се както всеки в подножието на планина
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...

Задъхвам се от ярост. С две ръце се моля
дано не срещна скоро този долен тип!
Защото, казвам ви в очи - ще го заколя!...
И Господ Бог не може после ми прости!...
Отвътре чак до лудост ме докарва!...Ето - ...

ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...

Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...

Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...

Мразя те.
Би ли си спомнила честно
някой тъй искрено
да те е мразил.
Всички измами ...

-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...

Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели - ...

Не заспивай, недей, мили мой!
Виж морето как къпе звездите,
лунен лъч ми подава ръка,
а прибоят ме мами с вълните.
Потанцувай със мен, мили мой. ...

х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...

Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...

посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...

Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...