Любовта си отиде,
с нея и ти си тръгна,
всяко мое чувство си разотиде,
за сбогом дори не ме прегърна..
Остави ме като най-големия самотник, ...

Ще издигна стени и прегради
Ще се скрия дълбоко в мрака.
Ще съм тиха, отчайващо тиха,
дано така към мен да погледнеш.
Не, не моля за глътка утеха, ...

Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа ...

Къде е то, как пристига,
с влак ли, или със зов,
сякаш нещо не достига,
за щастие да си готов!
Щастието всеки заслужава, ...

Проектът
Живка енергично месеше тестото за коледната пита, а зелените и очи хвърляха искри. Изражението на лицето и красноречиво говореше, че нещо много силно я вълнува. Месеше и се подсмихваше, сякаш наричаше питата с коледни пожелания. Коледа беше любимият и празник. Всичките и най-скъпи хора се с ...

Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...

Може би наближава денят,
в който ще се разделим.
Събуждаме се и губим съня,
не можем да го проследим.
Може би последна е нощта, ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев. Аранжимент – Стефан Маринов.

Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...

Стаени са светлите мисли,
те плахи се крият в снега.
И чакат април да разлисти
кокичета в мойта душа.
Тогава свободни, ще пеят, ...

Знаеш ли, драги приятелю, ти,
кое ни възпира нас в този живот?
Затваря ни то най-много врати –
един болезнен и тежък хомот.
То някяк със своята плашеща сила ...

В късна пролет, почти лято,
ще се разбързаш ти към мен,
а небето цялото ще е облято
в цветове от нежен крем.
Грееща, искряща, ...

Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...

Румене, млъкни!
Румен се дере.
Румене, поспри!
Румен пак не ще.
Румен е инат, ...

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...

> ... Но никога деца не ражда голямата любов.
>
> Петър Алипиев
Налей, налей... пътеката е хладна...
Пътеката – остана без душа! ...

Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят, ...

Ох, другарю, за друг свят съм родена...
За свят без мъка и беди.
За свят, в който да съм от обич озарена
и сърцето мое вечно да тупти.
За свят без грижи и злоба човешка. ...

Странен ден е днес - слънцето изгря по залез,
птички пеят по дървета и дувари
сякаш не е вечер,
сякаш
не е Февруари, ...

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата, ...

Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

Сферично се въртят любовите безкрайни.
Секундите гърмят - минутите са бавни.
Тиктака в мен тъга - душата е немирна,
бръмчи сърце-оса от чуждо жило страда...
И пак ще потекат... солени са ресните, ...

И топла е, и все по-топла почвата...
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло ...

Във студеното утро
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни ...

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата­ - „народ”.
След това съ ...

В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
Потаен блясък там сияе ...

Влюбен съм в една жена,
с лик омаен и снага
прави с мен тя чудеса.
Все очите ѝ сънувам,
там се давя, там потъвам, ...

Спи детенце, вън полека пада мрак
и светът притихва пак.
Уморени, малките звезди горят,
а в леглата всички спят.
Спи детенце! Виж, воалът кадифен ...

В нощната прохлада
душата ми нежна, млада
под луна и звезди
иска да забрави беди.
И ти, девойко прекрасна, ...

Не ми пречете да съм тъжна,
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...

"Кой с целувка ме събуди
от небесния ми сън?“-
... Раят също се зачуди
на камбанения звън..
"Кой си пътнико прекрасен ...

Най-искреното "обичам те"?
Подари ми го най-големият
лъжец на Земята.
След фантастните му истории
Барон фон Мюнхаузен ...

Желая ти животът да е книга,
която да напишеш със сърцето
понякога един живот не стига
но вярваш ли ще стигнеш там, където...
Душата ти ще бъде вечно млада ...

Оди сей, Одисей,
че Пене лопа
С тенджери, тигани!
Толкоз челяд, Царю мой,
трябва да се храни!

Не всичко чезне без следа.
Не всяка мъдрост е последна.
А рехавата резеда
на чувствата е често вредна.
Не рядко грешните следи ...

Дадох ти пръстен,
обвързваща вечност
извор за двама
в безкрайния път
загледан в очите, ...

една страна не
се оставя - кожодер
да я ощавя